Веселин Ханчев

Нашата поезия заслужава да има свой празник. След продължителни лутания, съмнения и отстъпления днес тя решително се насочва по големия път, който води към сърцето и мислите на нашия съвременник. Тя е в настъпление и в него вземат участие творци от всички възрасти и с различни естетически схващания.

Пред тях стои една обща, вдъхновяваща цел - човекът на нашето ново общество, неговият пълен с противоречия, красота и героизъм живот, неговата напрегната и всичко обновяваща мисъл. Такава мисъл не може да се постигне със стари средства. Затова няма нищо тревожно в това, че сега поезията е най-неспокойната област в нашата литература. Напротив - радостен е фактът, че в нея навлизат все нови и нови млади творци, решени не да копират традициите, а да ги продължат творчески, да дирят нови пътища и нови форми за своите мисли и чувства.

Поезията се развива заедно с живота, носи неговата младост. Тя ще остарее, ще стане ненужна на хората, ако упорито тъпче на вече завоювани, останали в тила на живота позиции. Тази истина, оспорвана доскоро, вече намира горещ прием у мнозина поети, които не се страхуват да разчупват традиционните форми, да експериментират в областта на стиха, да търсят най-преки, най-непосредствени пътища към читателя.

Без да оспорва значението и мястото на класическия стих, новаторството в нашата поезия идва като една законна необходимост. То премахва изкуствените канони в изкуството, освобождава мисълта и поетичния размах на твореца, доближава езика му до естествения човешки говор, обогатява го с нов, съвременен ритъм, прави творбите му по-ярки, по-дълбоки и по-достъпни за хората.

Това, разбира се, не се отнася до лъженоваторството, по което се увличат някои млади поети и което, като всяка мода, предизвиква възторг само у снобите.

Лъженоваторството е доста прозрачна завеса, която не може да прикрие бездарността и стремежа към леки ефекти. Нашата съвременна поезия има достатъчно ярки, самобитни и честни творци, за да не се страхува от крещящото епигонство; то никога няма да завоюва място в сърцето на нашия народ.

Народното сърце е открито за онази поезия, която възпява правдата и красотата на неговия живот. Народът обича и тачи онази поезия, която му носи празници.

Честит празник на тебе, поезия, която създаваш празници!

в. „Вечерни новини”, бр. 3443, 1962