Филип Филипов

На 9 октомври 1934 г. пристига по море в Марсилия югославският крал Александър І. Това е официална визита. В пристанището го посреща френският министър на външните работи - Луи Барту. Франция желае да активизира Малката Антанта, в която влизат Югославия, Румъния и Чехословакия. Това е съвсем наложително - на власт в Германия са нацистите.

Високопоставеният гост и неговият домакин се отправят в открит автомобил по улиците на града. Шпалири от възторжени посрещачи забавят шествието. Изведнъж мъж с букет в ръка се втурва към леката кола на Александър и Барту и стреля в упор с пистолет. Държавниците са повалени убити на задните седалки. Охраната веднага ликвидира атентатора. По-късно е установено, че това е Владо Черноземски, български поданик и деец на македонското освободително движение.

За участие в кралското погребение в Белград пристига официална германска делегация, водена от министър-председателя на Прусия - Херман Гьоринг. Делегацията полага венец с надпис: “На достойния противник - от немската армия”.

Владо Черноземски е бил състоятелен човек - имал е склад за дървен материал в София, на улица “Козлодуй”. В македонските среди се е славел като изключителен стрелец, от петдесет метра изписвал името си с изстрели от карабина върху дънера на дърво. Това е определяло и получаваните задачи от ръководството на националистическата организация да изпълнява смъртните присъди в безкрайните междуособни борби. Денем и нощем е очаквал поредната си жертва до входа на жилището й.

Няколко месеца преди марсилския атентат хърватски националисти (усташи) се обръщат към македонските водачи с молба да им бъде предоставен опитен екзекутор. Избран е Владо. Той приема предложението без да размисля. Напълно му е ясно, че най-вероятно няма да се върне жив. Затова продава склада, а парите раздава на роднини.

На унгарска територия Черноземски е обучаван в усташки тренировъчен лагер. След това е отведен във Франция. Там се среща с германския военен аташе майор Шпайдел. Аташето докладва в Берлин, че господин Черноземски е твърдо решен да изпълни задачата.

Едва след края на Втората световна война, когато стават достъпни немските архиви, всичко се изяснява. Атентатът в Марсилия има кодово название “Акция Тевтонски меч”. Ръководител на акцията е лично Гьоринг. На Нюрнбергския процес райхсмаршалът е осъден на смърт.

Избягва бесилката като се самоубива с отрова. Координаторът на “Тевтонски меч” Шпайдел прекарва живота си без особени сътресения. Пенсионира се като генерал от Бундесвера.
За атентата в Марсилия и атентатора днес се сещат главно историците.