ЩО Е ТОВА: БЪЛГАРИН?

Тихомир Йорданов

И названията на народите се появяват както личните имена на човешките индивиди. Понякога това е самоназоваване, а друг път е назоваване(външно, отстрани,речи го прякор, прозвище). Примерно, гърците сами себе си наричат елини, а земята си Елада, настоявайки за божествен произход. Но цял свят ги нарича гърци, а земята им Гърция.

Едното е израз на самочувствие, а другото на някакъв друг определящ  белег.

Ето това ме накара да се замисля какво означава думата българин.

Византийските и западните хронисти до настаняването на българите в Европа ги причисляват към огромната хуно-тюркска група народи, говорещи на близки наречия. (По въпроса какъв е произходът на българите съществуват многобройни различия сред историците, но не такава е моята тема.)

Каква дума би могла да стане основа (корен) на името българин, което в различните славянски езици звучи като болгарин или булгарин, (според езиковите закономерности). Но явно в основата е коренът бол.

Такава дума съществува във всички тюркски езици със значението много. Има я и в нашия български език със същото значение. (Вж. Найден Геров.Речник на българския език, също в Речник на българския език, издание на БАН). Позовавайки се на езиковедската наука, ще повторим твърдението,че думите са многозначни. Например (вж . Толковый словарь живаго великорускаго языка Владимира Даля) думата больше, большой (обърни внимание на корена бол), несъмнено привнесена, заета дума, пораждаща думи със значение: много, повече, многоброен, власт, началнически, голям, велик и т.н.

Вероятно прабългарите, народ многоброен, са се осъзнавали като велик народ. Да припомним, че владенията им са се разпростирали от Китай, та до Унгарската пуста и Средна Европа. Несъмнено самочувствието за значителност им е дало основание за такова самоназоваване, с каквото те се появяват в Европа и за пръв път биват упоменати с него от историка Йоан Антиохийски през V в. на н.е., когато римският император Зенон воювал с готите и е поискал помощ от българите.

Такова е според мен значението на думата българин и на държавата България (наричана тогава Велика, Голяма), създадена върху една огромна, завладяна с ум и сила територия. Разсъжденията за това наследствено име могат да продължат и с гордостта ни, „че и ний сме дали нещо на светът и на вси славяни книга да четат”, макар сега да сме малобройни и на стеснена земя. Големината и величието не са само в броя.

И…съвсем услужливо сега ми идва на ум, че и българите (като гърците, за които вече писах) имат божествен произход. В тюркската митология (вж „Мифы народов мира”) има един главен бог с име Бол, който е дал името си само на българите и на никого друг.