Андрей Лупан
Андрей Павлович Лупан (02 (15.02.) 1912 - 24.08.1992) e молдoвски съветски писател - поет, драматург, есеист, преводач, публицист. Роден в село Михулени, район Резина, Бесарабска губерния, сега в Шолданещски район на Молдова. Молдованин. Завършва гимназия в Резина, селскостопанско училище в Кокорозени (1929) и агрономическия факултет на Кишиневския селскостопански институт (1941). Публикува от 1932 г. През 30-те г. участва активно в присъединяването на Бесарабия към СССР, става член на нелегалната Румънска комунистическа партия (1933) и на Съюза на комунистическата младеж, участва в революционното движение. Жена на бъдещия писател е участничката в комунистическото движение Рахил (Рая) Криворук от Хотин. По време на Великата Отечествена война работи във военен завод в Урал. От 1943 г. е кореспондент на в. „Молдова Сочиалиста”. Председател на Съюза на писателите на Молдовска ССР (1946-1960), секретар на Съюза на писателите на СССР (1959-1971). Член на КПСС от 1956 г. Много пъти е избиран за депутат във Върховния съвет на МССР и на СССР. Председател на Върховния съвет на МССР от 1963 г. Дебютира със сборника „Стихове” (1947), последван от „Начало на балада” (1954), „Лице в лице” (1957), „Майстор-съзидател” (1958), „Брат на земята” (1959), „Стихове” (1961), „Законът на гостоприемството” (1966), „Стихове” (1987). Пише пиеси - „Светлина” (1948), очерци, литературно-критически статии, превежда на молдовски Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Маяковски, Твардовски, Шевченко. Академик от Академията на науките на Молдовска ССР (1961). Лауреат на Държавна награда на Молдовска ССР (1967), Държавна награда на СССР (1975). Герой на социалистическия труд (1982). Народен писател на Молдовска ССР (1982). Живял в Кишинев.
Публикации:
Поезия:
