Ладислав Стехлик

превод: Пенчо Симов

След залез
без шум росата напоява.
Затваря мракът пред гъбарите леса
и сред настръхналия мъх
приспива гъбите.

А утрото ги буди
с детински боси стъпки;
докато удивено го поглеждат -
разнежено ги гали
с чувствителна момчешка длан.

Изчезващия корен не прекрачвай.

Сред тясната пътечка
на мравколъв снарядът е избухнал,
а мрежата от паяжина
внезапно спира полет на мухи.

Все още може да ме увлече
и ножчето, и плетената кошничка,
и досега охлажда буйността ми
полепналият върху пръста охлюв.

Изчезващия корен не прекрачвай.

Когато в себе си самия се залутам
и сам не зная накъде,

дома се връщам.