Власо Костадинов Власов, български поет и журналист, е роден на 03.01.1936 г. в град Перущица. Завършва История в СУ „Свети Климент Охридски”. Бил е управител на пансиона в Ардино; работил е в ДКМС - Кърджали; редактор в списание „Армейска младеж”; заместник-главен редактор на вестник „Магистрали”; завеждащ редакция „Поезия” на БНР, заместник-главен редактор на редакция „Програма” на БНР, главен редактор на програма „Христо Ботев”; консултант на редакция „Предавания за България” на Московското радио, редактор във в. “Български писател”. Поетични книги: „Свети само слънцето” (1965), “За тебе, свобода!” (1969), „Което имам” (1972), „Ръкавът на бурите” (1976), „Билет за утре” (1981), „Обещавам ти себе си” (1982), „Слънчев вятър” (1986), „Обучаване на щъркели” (1990), „Подарявам ви моето отсъствие” (1996), „Очовечаване на звяра” (2000), „Утре ще дойде палача” (2000), “Огнена молитва” (2001). За деца: „Обръч от парещи мечове” (1981). Носител на наградата на СБЖ за цикъл стихове “Подир вятъра на промените” (1996), на наградата на СБП за поезия (1996). Член на СБП. Умира на 14.11.2002 г.

Публикации:

Поезия:

ПРЕД КАРТЕЧНИЦАТА/ брой 50 април 2013

УБИВАНЕ НА КОН/ брой 55 октомври 2013

СВЕТИ САМО СЛЪНЦЕТО/ брой 153 декември 2022

Преводи:

Алгимантас Балтакис - БРЕСТКА КРЕПОСТ/ брой 104 март 2018

Критика за Власо Власов:

ДОБЪР СТАРТ/ автор: Александър Геров/ брой 153 декември 2022

За Власо Власов:

ТОЙ ОЧОВЕЧАВАШЕ ЖИВОТНИТЕ/ автор: Георги Георгиев/ брой 134 януари 2021