КАЛИАКРА

Дафина Попова

КАЛИАКРА

        На Правда Колева

Скала отвесна
с облачен калпак
посреща и отблъсква върховете.
А на върха
замислен, горд маяк
изпраща лъч след лъч
като привети.

Под тях блести
кристалното море -
там Калиакра сутрин се оглежда.
И с дълги плитки
тя при нас ще спре
като Зорница ясна
и надежда.

Ще падат снегове,
ще пламва мак
край бялата шевица на прибоя.
И ще ми свети
Калиакра пак
като Зорница,
като песен моя.


СВЕЩ ОТ СВЕЩАРИ

Терес ли в Свещари свещ запали?
Днес дори и хаосът мълчи.
Маската с лъчите си ни пари
и пронизва времето с очи.

25 века не умира
на сърцето пулсът вдъхновен.
И мелодия с тракийска лира
ни спасява от трагичен плен.

Невъзможното - възможно стана -
свещ тракийска пътища бразди.
Зашумяват Дунав и Балкана,
Фамагуста с едрите звезди…

Багрите, дарени от Багряна.
А дъгата като златен мост
на планетата превързва рана.
И за азбуката вдига тост!


СВЕТУЛКА

Всеки, който мине покрай мен,
разрушава родната ми къща,
блясък от житата, дъх стаен…
В кръстопътна Троя се превръща.

С въздух ли живея, аз не знам?
Коловоза сребърен достигам.
Но Итака не намирам там,
а едно перо на чучулига.

И семафор ставам аз сама -
в тъмнината нежна длан да има.
Литват пак задъхани писма
с цвят бадемов от ръка любима.

Всеки ден от Бога подарен -
моето единствено имане!
Ти си в моята мечта спасен.
Аз светулка лунна ще остана.