В ЯСНА ПОЛЯНА

Юрий Шанков

превод: Йордан Янков

В ЯСНА ПОЛЯНА

Сякаш недовършен е останал
образът, изпълнен със печал.
Просто хълм.
Гора.
И даже няма
плоча,
че тук някога живял…

Тънките върхари се докосват
под замайващата висота.
Всичко тук
е тъй прекрасно просто.
И опива тази красота.

Просто няма смърт.
И той разбирал,
че жестоко времето лети,
че сърцето, спряло да пулсира,
в другите сърца
ще затупти.


ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО

По улицата многозвучна,
където есен е дошла,
разхожда се жена със куче.
Строг профил.
Кръгли очила.
Дали
с непоносима скука
и този ден я връхлетя,
или през детството със кукла
така си е играла тя.
А може би -
да не заплаче
сама сред този град голям,
жената с кученцето крачи…

Дали затуй -
не знам.
Не знам.