ТРИ ДНИ ПОРЕД

Мустай Карим

превод: Иван Давидков

Три дни неспирен сняг вали.
Три дни поред,
три дни поред.
И раната ме пак боли
три дни поред,
три дни поред.

Дълбоко е нея къс желязо
разбужда се и бавно лази.
То сякаш грешник в късна доба
се преобръща мълком в гроба.
И раната така боли…
Три дни неспирен сняг вали.

Защо се буди пак? Не знам
боли ли го и него там…
Той руда във пръстта е бил.
Крал оръдеен я открил.
От нея мина в Рур отлели -
тя в мен при Днепър да се цели.

Зора, червена от кръвта,
огря студените полета.
И тая мина изсвистя,
и в нас се вбиха две парчета.

Едното със сержант Фомин
сега лежи край Днепър син.
Мен другото ме повали…
Дванадесет лета боли…
Три дни неспирен сняг вали.

Ще дойде скоро пролетта.
Би се стопила ти, омраза
къмто врага, ако кръвта
стопи жестокото желязо.

Ах, раната така боли…
Три дни неспирен сняг вали…