Красимир Петров

Красимир Петров Иванов, български поет, е роден на 28 април 1945 г. в гр. Тетевен. Завършил е право и журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Има публикации в ежедневния и периодичния печат. Носител е на множество литературни награди. Автор на поетичните книги: „Сказание”, „Тръпчиво слънце” (1990), „Трепети на светлината” (1995), „В сянката на градския часовник” (1996), „Реките чезнат, но не спират” (2002), „Сенки ненагледни” (2005), „Светлинка над ореоли” (2011), “Сянка на река” (2014), “Квадратно слънце” (2018) и др. Негови стихове са превеждани на руски, полски, немски, английски, френски и гръцки езици. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Работи като адвокат в гр. София. Умира на 12 декември 2019 г.


Публикации:


Поезия:

ДОРИ НЕ СЪЖАЛЯВАЙ/ брой 50 април 2013

ПРИ ТОЛКОВА НЕДОСТИГ/ брой 69 януари 2015

БЕЗМЕРЕН ВЪЗДУХЪТ МЕ ВРЪЩА/ брой 81 февруари 2016