ДАЛЕЧНА НЕУГАСВАЩА ЗВЕЗДА

Андрей Андреев

ДАЛЕЧНА НЕУГАСВАЩА ЗВЕЗДА

Убитите, потънали в земята,
отнесени от огън и вода,
сега се вглеждат в нас от необята
с висока неугасваща звезда.
Те търсят всяка вечер да открият
дъха на горния далечен свят,
където нощем кучетата вият
и ябълките сипят тежък цвят.
Където още майките ридаят
и братята им чак до сутринта
с очи присвити гледат към безкрая -
далечна неугасваща звезда.
Убитите приличат на звездата,
разпъната на хоризонта син.
… Не сме ли с тях два полюса, два свята,
които се затварят във един.
И ние - над снега и над тревите -
през болка и страдания вървим,
под крехките извивки на дъгите
кръвта и светлината да спасим.
Та утре, щом достигнем до звездата
в дълбокия небесен океан,
очи ако обърнем към земята -
спокойно да я гледаме оттам.


БЪЛГАРИЯ

Родих се в тебе повече отвсякъде -
и в тъмната ти мощ, и в осветената.
От хълма гледах нощните ти влакове,
които прекосяваха вселената.

Понякога, изстенал от умората,
или на твоя нрав в непостоянството,
отлитах със призвездните ти кораби,
за да изпия мрака на пространството.

Но там, далече, ненамерил грешните
души на хора, с мен вървели в нощите,
при теб се връщах: как димяха пещите
и как цъфтяха яростно овошките.

Гърмяха светло речните ти прагове,
огъваха могъщите си сводове
мостове и камбаните протягаха
езиците си да стопят оловото.

И аз разравях с всички коленичили
на твоята свещена пръст жаравата
и по кръвта на звани и обричани
разчитах и позора ти, и славата…

И знам: сред тях ще отцъфти дървото ми,
преди да го погълне пак вселената,
непроумял напълно през живота си
ни тъмната ти мощ, ни осветената.


ПЪТ

Време, кому ме остави?
Вятър. Дървета. Слана.
Някакъв спомен забравен.
Чувство за срам и вина.

Някъде плачат. Далеко.
Значи все някой е жив.
Сгърбена стряха. Пътека.
Път нанагорен. Трънлив.

Смътна надежда. Наслука.
Клоните сняг е превил.
Някой е минал от тука.
И към света продължил.

Тръгнал е сам, ненамерил
тук, сред деня мълчалив,
нещо, с което до вчера
бил е и вярващ, и жив.

Време, какво ни остави
той сред мъгливия рай ¬
знак, лекота, незабрава,
в мене повярвал докрай?

В мене ли? В нас ли? Неведом
е пътят. И грее слана.
А от небето ме гледа
зимна студена луна.