Светла Караянева

- Йохан Кройф казва, че разликата между много добрите и великите играчи е, че вторите живеят заради футбола, а първите – не. Футболът е всичко за Вас, нали?
- Да. Ден и нощ. През цялото време мисля за футбол и виждам футбол. Обожавам да прекарвам времето си с топка в краката… Тя е моят живот. Буквално милвам топката, спя с нея. Без нея съм практически мъртъв. Това е целият ми живот.
- Любовта към кръглата и необятна топка. С това ли се обяснява Вашият успех?

/Интервю с Роналдиньо по повод получаването на Златна топка. 30.11.2005 г., в. “Труд”/

Не случайно се нарича Цар футбол. Не случайно в Латинска Америка избухват и футболни войни. Играта, съсредоточила висшата комбинативност на колективните спортове, екстремните емоции на своите привърженици и големите пари, разигравани със същата виртуозност. Отношение към проблемите на най-народния спорт вземат висши политици, филмови звезди и наркобарони.
Играта, наситена с толкова техничност и емоции, основателно поражда съответния изказ, който по формални характеристики плътно се приближава до художествения стил. Патосът, емоционалната гама, която варира от възторг до покруса, са особено добре изразени във футболните коментари по ежедневните медии, както и в директните футболни предавания /за разлика от обективния изказ на ТВ новините/. Не случайно във върхови моменти запалянковците скандират по стадионите в мерена реч: “Армейци, умрете, но “Левски” победете!”, “Сърца червени, сърца милиони на шампиони – само ЦСКА!” /60-годишнината на ЦСКА, 2008г./
Под заглавие “И купата е малка за тази радост” /победата на “Левски” с 2:1 над “Удинезе” през март 2006 г./ в. „Труд” славослави “историческата победа”: „Труд” млъкна пред неописуемото “пиянство” на народа… “Левски” извървя прехода, в който заседна народът ни. Посиняха всички българи, някои от завист /коментар на Ростислав Русев/. Любителска поезия реди стихове:

И седем милиона
празнуват безспир.
За бедна България –
духовен еликсир.

Предназначени за емоционално изявена аудитория, спортните коментари от СМИ следват утвърдилия се в последните години образен, динамичен и агресивен стил на съвременната публицистика. В стремежа си за постигане на максимална изобразителност и експресивност спортните журналисти игнорират стандартния изказ и мимикрират в образността на художествения стил – с изобилие от оригинални преносни значения, нови синонимни връзки, интересни сравнения и метафори, множество епитети, метонимия, хиперболи и пр. Особеностите на този стил са доминанта в значителна част от текстовете, обговарящи Цар футбол, като пораждат псевдолитературност със сатиричен и ироничен ефект. Изображението е в два дискурса: емоционална приповдигнатост, изразяване на задоволство и възхищение от победата, и емоционална принизеност – неодобрение, негодувание и гняв от загубата. В този аспект най-голямо е богатството на глаголите /синоними и синонимни изрази/, означаващи побеждавам и загубвам мач: реализира, разписа се, заби, разби, мушна, надигра, елиминира, би шута, мачка, прегази: Румънският “Рапид” схруска “Хамбургер”; Панамският нападател се разписа във втора контрола /…отбеляза победното попадение; Феноменът Д. Бербатов мушна още два на “Рединг” /…наниза четири гола; Без контузения страж “канарчетата” /ФК “Ботев” Пд/ бяха оскубани насред Ловеч с 6:0 от “Литекс”, но сега се точат за допълнителна победа; Христо Йовов им скри топката /за гола на Х. Й. срещу “Олимпик” Марсилия/, “Левски” натика словаците в калта; Бербатов размаза “червените дяволи”; мачкаме “лалетата” /Холандия/; Румъния би шута на германския си съперник в осминафиналите; Руснаците извоюваха 1:0 на френска земя; “Зенит” елиминира “Марсилия”; Бербо и Мартин слязоха от влака за “Уембли” /няма да играят за втория финал/; “Апоел” се издъни у дома, “Левски” даде две жертви в мача със “Спортист” Своге; За 90 минути поляците не отправиха нито един читав удар към вратата на ЦСКА; “Гражданите” /“Манчестър сити”/ паднаха безславно с 1:3 от “Арсенал” у дома, “Манчестър” издрапа до 1:1 в последната минута, “Хамбургер” се оказа малък залък за “Рапид”; Съотборниците на Митко завършиха мача в типичния си левашки стил; Те пуснаха баламски гол в последните секунди; Бижутерът пропусна 1000-процентово положение в 44-та минута; “Червените дяволи” се пържат в ада; “Орлите” от “Бенфика” натикаха “дяволите” в казана с 2:1.
Освен при глаголите експресия е търсена и в именната система. По честота на епитетите близостта на спортните рубрики с художествената литература е особено изразена. Обикновено епитетът е прилагателно, но може да бъде съществително, наречие, както и словосъчетание. От честата употреба някои от тях са придобили характер на постоянни епитети: здрав шут, атрактивен гол, уникални финтове, великолепно попадение, инфарктни ситуации, баламски гол, срамно преиграване, пълен анонимник, левашки стил, твърди титуляри, златният тим на Кройф.
Изобилстват екстремни определения с преувеличаване и представяне в крайна степен: невероятният подвиг, феноменът Бербатов, Бербатов е фантастичен, българската машина за голове, гениално отиграване на Бербо, кръстопътен гол на Бербатов, голът на Йовов – истински шедьовър, Бижутера Йовов, “вълшебният стрелец” от Свиленград, румънската легенда Дан Петреску, легендарният страж на съседите Богдан Стеля, генералният секретар на черно-белите Ат. Узунов, фантастичен човек и супертреньор /Боби Робсън/, левентите от града на Сините камъни, българи юнаци, лудата украинска глава Дмитрий Питерман, луда радост, страшна радост, кърваво дерби, класическа победа, велика публика, велика агитка, Холандия – велика футболна нация, истинска футболна поезия, Пеневата чета, пустинният Пеле /Сами Алджабер/, свръхестественият футболист /Роналдиньо/, балканската завера 1:1, “нежните” футболисти /гейовете във футбола/, злокобно за каталунците 4:0, опашкарят “Видима” Раковски, невижданите 12 мача.
В синонимията стилистично неутралната лексика се редува с просторечие, жаргонизми, вулгаризми и пр., като особено търсена е експресивната лексика в заглавията, а в текста тя се неутрализира: бие шута на треньора / ще го освободи от поста , румънците / власите, албанците / шиптарите, холандците / лалетата., наставникът изчетка българския национал / похвали го, бразилеца / кариоката, бранител / защитник / страж, навивам / убеждавам, стрелям / центрирам, разписа се / наниза / мушна, чистката в ”Славия” / ще се освободи от 3-ма футболисти.
Засилена честота се наблюдава и при назоваването – прозвище, прякор – както при имена на спортисти, така и при названия на спортни тимове. Експресивните номинации на видни футболисти са белег на популярността им: Майкъл Оуен – машина за голове, Чука от “Астан Вила”, Марадона – Божията ръка, Герд Мюлер – Бомбардировача, Роналдиньо – Извънземния, Луиш Фиго – Галактическия герой, Христо Йовов – Бижутера, Божидар Искренов – Гибона, Георги Иванов – Гонзо, Станислав Ангелов – Пелето, Методи Стойнев – Матадора, Красимир Балъков – Бала, Димитър Пенев – Пената, Димитър Ангелов – Дучето /шеф на фенклуба на ЦСКА/ и пр.
Още по-популярни са простонародните преноминации на редица отбори и клубове: червените /ЦСКА/, оранжевите /ФК “Литекс”/, шейховете /”Нафтекс” Бс/, канарите /“Ботев” Пд/, шпорите /“Тотнъм”/, топчиите /“Арсенал”/, червените дяволи /“Манчестър Юнайтед”/, лалетата /Холандия/, петлите /Франция/, гаучосите /Аржентина/, саудитите /саудитска Арабия/ и др.
Пак с цел емоционално въздействие и популизъм на изказа се цитират игрословия с опорен компонент лично име, плод на ситуации с повишен емоционален градус: Йешич да се кръсти Посмешич – Наско Сираков по повод скандала с треньора Миодраг Йешич; Радослав Забавник – един забавен играч със забавна фамилия – Елин Топузаков по адрес на опонента си, словака Р. Забавник; Реферът на Украйна – Шéбек или Шебéк – не е благосклонен към българския отбор /мачът ЦСКА – “Славия”/; Играчът Максич – намира се в миникриза или макси такава.
Изобщо дългите и разнообразни номинации в кореферентната верига, актуализираща значимия референт, са подчинени изцяло на интересите и чувствителността на специализирания читател във футболната област. Той търси емоции и трябва да ги получи дори и в езиковия изказ.
Метафората на свой ред допринася за художествената оцветеност на спортните коментари. Като съкратена аналогия тя изисква основа за сравнение между двата израза /редигенда и редакта/, осъществявайки тропизацията. Към нея се причисляват също хиперболата и литотата. Резултатът от заместването на прилагателното е т.н. метафоричен епитет: Момчетата са железни, златен гол, златна топка, белязан от Господ, Мартин е бомбардиран от оферти, затваряне на трансферния прозорец, страда от футболна болест, мачът се изнерви, чисти с глава, зрителите нажежиха трибуните, румънците са черна котка за нас, открадна топка, великолепен удар закова Бартез, “лалетата” повяхват, отбор вулкан, френският треньор пусна в игра тежката артилерия, синята лавина срина футболната Бастилия, “Левски” превърна участника в шампионската лига в отборче, истинска футболна поезия, поредна тесла на противниковия състезател.
При аналогията /сравнение чрез добавяне/ ефектът обикновено се поражда от съпоставянето на известното с неизвестното: Якирович като гладиатор влезе в игра; Бербатов реагира като кобра; И радостта българска сякаш днес е за суперкупа; Диньо /Роналдиньо/ пристигна в Париж, както се полага на крал – със свита. Асът шестваше из мегаполиса като краля слънце; светила като Фабио Капело, Ариго Саки, Чезаре Малдини.
Метафоричността, образността е характерна особеност и на фразеологичните единици. Това поражда емоционално-експресивните нюанси в значението им, затова устойчивите словосъчетания /в т.ч. просторечия и жаргонизми/ имат определена честота в текстовете за футбола: Отдавна държа под око Австрия; Преговорите за Стилян Петров удариха на камък; Българинът запали чергата на Байерн; Христо Йовов им скри топката; На всеки отбор му пари под краката; Янков отърва кожата за скандал; Младите футболисти от “Арсенал” са гладни и жадни за успеха; Само който не е играл с балкански тим, не му е сърбал попарата; И кътните зъби си знаем; Сър Фергюсън да си скубе косите.
Емоционалното напрежение при директните спортни предавания пък ражда истински езикови “бисери”: Удари си единия крак Дрогоба, но по-добре с един крак, отколкото без Дрогоба! Господ беше българин. На следващата година Господ смени гражданството си; Големият въпрос е кой ще се приспособи към малките размери на терена; Когато българин е голям, той не може да бъде бит; Ако играех без кори, сега сигурно щях да съм в първа гипсова бригада; И му хвърли пас, наричан жаргонно “Нá ти, кьорчо, вкарай я!”; Няма спорт – няма проблем; Не издържах и му креснах “Хайл Хитлер” на руснака; Тé, това ви е за Ньойския диктат! – викат българи от Западните покрайнини срещу французите на мача България – Франция; Ние не правим мерцедеси, дори фолксвагени не правим. Но футболът ни даде дързост да не се срамим да се наречем българи. Цу дрън, българи! /по “сакралната” фраза на Христо Стоичков “Айн, цу цвай, цу дрън!”/.
И други тропи като метонимия, автономасия, както и повторения, създаващи ритмичност и релеф, градации, антитези допълват впечатлението за проникване на художествения стил в езика на спорта. Като най-популярната игра в света футболът се нуждае от особена зрелищност на стила и динамика на изказа. И спортните журналисти създават такава “интонационна среда” с взаимопроникване на различни стилови сфери.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Текстове от спортните рубрики на вестниците “Труд”, “Стандарт”, “Марица”, “24 часа” и др., ТВ и радиопредавания за периода 2005 – 2008 г.

2. Янакиев, Мирослав. Стилистиката и езиковото обучение. София, 1977 г.

3. Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, 1986 г.

4. Стоянов, Красимир. Обществените промени /1989 – 1996/ и вестникарският език. София, 1999 г.

5. Ренидж, Киър. Пълна енциклопедия на футбола. Глобул, 2007 г.