ПИАНОТО

Анелия Гешева

Налетя на чадъра й и сърцето му заседна в гърлото. Целуна я нескопосано насред тълпата, смотолеви колко се радва да я види. Тя не го прибра под чадъра, както би направила преди три месеца. “Лош знак” - помисли си. Попита я много ли е заета, има ли време да се видят на вечеря. Тя каза, че денят й е разпилян, утре пътувала за някаква творческа командировка, а имала да свърши доста неща, пък и багажът й не е събран още, но както и да е - до довечера има много време, така че може да се чуят и да решат дали и за колко ще седнат някъде да поговорят. Разделиха се.
Не я огледа добре, нямаше време, а и изненадата от срещата блокира сетивата му за кратко. За трите месеца, откакто скъсаха, това беше първата им среща. Беше решил да й се обади този ден, но го отложи - първо за след кафето, после - за след като пристигне закъдето беше тръгнал, после имаше няколко спешни разговора по бизнес и два лични, които го подразниха… И ето че чадърът й го вцепени. Невероятно е в двумилионен град да се нанижеш на очите на единствената жена, от която дъхът ти спира и усещаш, че всеки момент и сърцето ще го последва. В лошия смисъл.
Не успя да я огледа. Държа се дружелюбно, но тя винаги е спазвала добрия тон. Дори сутринта преди три месеца, когато й каза, че иска връзката им да приключи, във всеки
случай с параметрите, които имаше в момента - естествено, каза, че не иска да престанат да се познават, че иска да са приятели и все неща от рода - тогава тя дори не трепна, каза “добре” и толкова. Той обеща да й се обади след няколко дена, общ приятел правеше изложба, на която може да идат заедно. Тя каза: “Ще чакам да звъннеш тогава”. Каза го искрено и леко, като че и на нея й е паднал товар от плещите, като че и нея връзката я е стегнала до степен да не може да си поеме въздух. Естествено, той не се обади.
И тя не се обади повече. Не че преди му е звъняла: така се бяха наредили нещата, че той да може да й звъни по всяко време, но не и тя на него. Жена му правеше скандали от нищо и беше излишно да я дразнят.
През няколкото часа, в които трябваше да се настрои за срещата с нея, изпитваше необясним дискомфорт. Не че си е представял, че ще му се хвърли на врата, но равният й тон го ужасяваше. Ако беше го нападнала, ако имаше поне малко сарказъм или горчивина в гласа й, щеше да намери начин да стигне до нея. Равнодушието, с което - така му се стори - спря срещу него, лекотата на гласа, съвършената липса на нервност и това, че не протегна чадъра над главата му… Творческа командировка. Тя каза “творческа командировка”! Това е, което го изплаши до смърт.
Беше разбрал, че пише книга. Случайно го разбра, от интервю в някакво списание. Тя беше светска личност, атрактивна, провокативна. Не се изненада, когато я видя на корицата. Стресна го заглавието на интервюто: “Клавиатура без ре бемол” и отдолу с по-дребен наклонен шрифт - “несъстоялото се декадентство на връзките”.
Беше описан той. Нямаше съмнения, че го е описала с подробности, които човек не пожелава и на най-големия си враг. Спомняше си една командировка, деляха ги хиляди километри, с нетърпение чакаха срещите си он-лайн. Говореха по няколко часа, бяха много по-близки, отколкото когато си говореха по телефона, макар и в един град. Една вечер тя го помоли да завърти камерата, за да разгледа стаята. На масата имаше бутилка уиски и пура, той я попита как намира упадъчния му стил.
- Ти нямаш стил - му каза.
- А какво?
- Имаш висок стандарт. Стилът не се постига с пари, тоест не с пазаруване, ако ме разбираш. И не можеш да упаднеш, няма откъде; можеш да пропаднеш. Много си далеч от упадъка в декадентския му смисъл.
Той съжали, че не смени темата, защото тя продължи:
- Ще ти го обясня образно. Един мъж в бар посред нощ, пуши пура и пие уиски, на коленете му седи курва. Това ти можеш да постигнеш. Упадъчно щеше да е: същият мъж в същия бар, със същото уиски и същата курва и докато си дръпва от пурата, която тя държи пред лицето му, свири на пиано. Ето това ти липсва за упадъчния стил - пианото.
Животът му беше свързан с хора, за които не можеше да говори и събития, в които не искаше да я забърква. Знаеше обаче, че тя усеща колко я иска и как цялото му същество се стреми към нея. Нямаше друга такава жена. Никога в живота му нямаше да има толкова обожавано същество. Тя го вдъхновяваше, изпълваше дните му със смисъл, присъстваше дори в дългите раздели - особено в тях - с писмата, които му пишеше нощем и които той четеше сутрин. Той разбираше, че колкото повече време минава, толкова повече водовъртежът на неговата обвързаност го завихря. Завихряха се и другите неща в живота му, времето му с нея ставаше все по-малко, той съкращаваше или направо отменяше срещите им. Надяваше се, че тя го разбира. Беше умна жена, не можеше да не го разбере. Толкова много бяха преживели заедно, през толкова катаклизми минаха - все така влюбени, все така един на друг.
Усети го в писмата й. Не беше упрек - беше горчивина.
Чувстваше се пренебрегната, молеше го да не я търси известно време. Пишеше, че трябва да се погрижи за себе си. Обожаваше го. Вероятно затова не го упрекваше директно.
После започна. Откровенията й го смачкваха. Тонът на писмата й стана зъл, темите - неприятни. Хващаше се за нещо, което е казал или предположил, и му разказваше играта. Той си беше позволил да бъде напълно открит с нея - та тя беше най-близкият му човек толкова време, беше единственото същество на този свят, което той не излъга нито веднъж. Не я беше лъгал, когато не дойде с нея да направи аборт, защото му изникнал семеен ангажимент. Тя не каза нищо, отиде сама, беше вкисната няколко дена, но той я заля с целия океан на любовта си и знаеше, че е негова - толкова, колкото той беше неин. Не я излъга, когато тя пропътува двеста километра, за да се видят за по едно кафе, а на него му се наложи пак да свърши нещо глупаво и срещата не стана. Тогава й изпрати съобщение, на което тя отговори само, че не иска да й се обажда. Той знаеше, че й е зле, затова като се видяха след няколко дена, й обясни, че пак е трябвало да решава дребни битови проблеми, които според него не са никакви проблеми, затова ги решава бързо и ето - отново са заедно. Тогава тя му пожела истински проблеми - такива, каквито имат нормалните хора, а не примерно това, че кранчето в банята капе или че тъща ти вдигнала кръвното. Когато преди три месеца се разделиха, дъщеря му влезе в болница.
Знаеше, че я наранява, но това не можеше да продължи.
“Творческа командировка” - само това липсваше! Означаваше ли, че е намерила издател и бърза да довърши ръкописа? Тръпки го побиваха. Знаеше, че тя няма да спести никоя от подробностите, които знае за него. Можеше дори да подари книга на жена му - в знак на добри чувства.
- Знаеш ли защо не ти се обадих толкова време?
- Имам няколко версии. Кажи все пак.
- Не бях сигурен, че ще ти устоя.
- Моля?!
- Да, знаех, че не мога да спра да те искам.
Така си представи началото на разговора им. Щеше да се опита да си я върне, щеше да се опита да възстанови прекъснатите връзки - за бога, та те далеч не бяха само любовници! Не можеше да му причини това. Щеше да й каже, че не е спрял да мисли за нея, че откача при мисълта за устните й, щеше да й признае, че е решил да се разделят, защото се е уплашил от писмата й. Понеже тя никак, ама никак не е глупава жена, щеше да й каже, че и сега не иска да му пише - нека знае, че има неща, за които си остава на старата позиция; също така, че не иска да имат връзка както преди. Обаче иска да продължат да се виждат, когато графикът им позволява, ще й припомни за невероятния секс, който никога няма да се повтори нито в неговия, нито в нейния живот с друг партньор. Ще й каже също, че се радва на успехите й, после ще сподели своите. Бегло ще спомене дъщеря си, която - да чукнем на дърво - вече е добре. За жена си няма да споменава, макар че, ако стане дума, тя няма да пропусне да го клъцне там - по мястото, което му е особено неприятно. Няма значение. Важното е да я докара до леглото.
Повече от час набираше номера й и не се осмеляваше да натисне бутона за повикване. Най-после събра кураж и след четвъртото позвъняване чу гласа й. Преди да каже каквото и да било, тя му се извини, че няма да може да се срещне с него - имала друг ангажимент. Във всеки случай й било приятно да го види, ще се радва да вечерят заедно някой път, имала страхотни новини, а и се интересувала как са при него нещата. И приятелски го посъветва да намери време и да си изпере якето.