СЛАВЕИ
превод: Красимир Георгиев
СЛАВЕИ
На фронта пролет звънна вън,
но за войника няма сън -
и не от оръдеен грак,
а затова, че пеят пак,
забравили за боя див,
там славеи с гласец игрив.
Мило славейче, ти свойта песен поспри,
нека мъничко войнът поспи…
Не знае славеят война -
той има своя далнина.
Не спи боецът и мечтай
за дом сред китен роден край,
там пее славей, всеки миг
там чакат своя скъп войник.
А утре пак ще има бой,
съдбата си ще следва той
и, недолюбил, ще лети
към съкровени красоти.
И с всяка крачка в боя лют
по-близо става бащин кът.
Мило славейче, ти свойта песен поспри,
нека мъничко войнът поспи,
спокойно да поспи…
—————————–
УСМИХНИ МИ СЕ, СКЪПА
Усмихни ми се, скъпа, да срещнем
със спокойни души радостта.
Утре може навъсена есен
да почука на нашта врата.
А сега зрее слънце високо
и малинова вечер кълни,
и налива се в ябълки сокът,
и ръжта стеле волни вълни.
—————————–
РОДИНА
Хармониката тихичко тъжи,
в прозореца снежинки зимно чукат.
В кюмбето огънче едва жужи,
но никой още не заспива тука.
На улицата вън е късен час,
звездите на небето рой бродират.
В землянката войнишкият ни глас
по дружески до сутринта не спира.
Тук всеки откровен е. На война
с приятели делят се смях и горест.
И тройно скъпи станаха за нас
земите родни, родните простори.
Родината за нас не е страна:
родината - селце обикновено,
родината - брезичка под луна
и бащин дом от детство съкровено.
Хармонико, по-силно зазвъни,
и нека вият западните ветри -
на нас ни светят родни далнини
след хиляди далечни километри.
СОЛОВЬИ
Пришла и к нам на фронт весна,
Солдатам стало не до сна -
Не потому, что пушки бьют,
А потому, что вновь поют,
Забыв, что здесь идут бои,
Поют шальные соловьи.
Соловьи, соловьи, не тревожьте солдат,
Пусть солдаты немного поспят…
Но что война для соловья -
У соловья ведь жизнь своя.
Не спит солдат, припомнив дом
И сад зеленый над прудом,
Где соловьи всю ночь поют,
А в доме том солдата ждут.
Ведь завтра снова будет бой
Уж так назначено судьбой,
Чтоб нам уйти, недолюбив,
От наших жен, от наших нив.
Но с каждым шагом в том бою
Нам ближе дом в родном краю.
Соловьи, соловьи, не тревожьте солдат,
Пусть солдаты немного поспят,
Немного пусть поспят…
—————————–
УЛЫБНИСЬ МНЕ, РОДНАЯ…
Улыбнись мне, родная, отбросим
Всё, что радость мешает встречать,
Завтра может угрюмая осень
К нам в окошко рукой постучать.
А сегодня и солнце высоко,
И малиновый вечер хорош,
Наливаются яблоки соком,
И, как море, волнуется рожь.
1946 г.
—————————–
РОДИНА
Тоскует потихонечку гармонь,
Зима в окно снежинками стучится.
В печурке еле теплится огонь,
Но что-то всем не спится, не лежится.
На улице уж поздняя пора,
На небе звёзды вышили узоры.
В землянке не смолкают до утра
Солдатские простые разговоры.
Здесь каждый откровенен. На войне
С друзьями делят радости, печали.
Здесь стали как-то дороги втройне
Края родные и родные дали.
Здесь Родину не меряют страной:
Здесь Родина - простая деревушка,
Здесь Родина - берёзка под луной
Да старая отцовская избушка.
Так громче же, гармонь моя, звени,
Пусть воют, плачут западные ветры, -
Нам светят нашей Родины огни
За тысячи далёких километров.
1944 г.