СТИХОВЕ
Автопортрет, 1985
Александър Флоресков е роден на 17 август 1962. Бащата е литератор и театрален режисьор, майката - актриса и журналистка. Израства в София в голямо и сплотено семейство. Силно влияние за оформянето му като личност оказва вуйчо му - художник-график. Започва да пише стихове на 13 години. Свири на китара, чете и рисува. Добър ученик - благодарение на изключителната си памет, с чувство за хумор, разностранни интереси, неподдаващ се на клишета. След казармата работи в Ателие „Пространствено оформление” към ТФ на СБХ. Работи много и тежко. Рисува, чете и пише главно нощем. Намира време за приятели, музика, спорт. Реставрира стара яхта и взема изпит за корабен капитан. Честен и справедлив, обича простите и естествени неща, цени големите и вечни стойности в изкуството, а не модата. В юношеска възраст има публикации в сп. „Родна реч”. След смъртта му - в сп. „Пламък”.
Смъртта - дали наистина я е видял в стихотворението „Безплодна нощ”?
Катастрофата - в слънчев и тих следобед на 15 октомври 1988 г. Нелепа, равносилна на убийство в упор, в която той е пешеходец и няма никаква вина. Смъртта идва окончателно на 19 октомври 1988 г. Окончателно ли?
Из биографията от Николина Гочева към посмъртно издадената през 1993 г. книга на Александър Флоресков „Преди да възкръснем” - стихове, импресии и рисунки.
***
Избуялите храсти и цветята в карета,
и стипчивия вкус на нещо забравено…
Непотребните вестници с минали дати.
С тях пътуваме в уморените дни
и във сините нощи - през пленения порив на вятъра
и сърцата затлачени с думи.
По студените пътища,
през тъгата…
Към миража на детството.
***
Пустош. Вятър.
Мрачна безнадежност.
Сградите изтръпнали стърчат.
Тука свършват всичките въпроси
и изчезва видимият път.
По-натам е нищото.
През него ще потърся път или маяк
Зимната муха лети в прозореца
към един несъществуващ бряг.
***
А после…?
Топлите очи
Жадните ръце
Светлата следа
в смуглото лице
Бързият кипеж
Бялата снага
Прилива горещ
Глътката тъга
В тръпнещия здрач
В синкавия дим
Нека помълчим.
***
Валяло е…
Сега е шепот.
Сега са нощните треви.
Вълната носи обещание
през отразените стени…
Сега си непознато нежна.
Сега си трепет и очи.
Сега си само разстояние
и неизменност,
може би.
***
Минаваш, изгубваш се в нощния хлад,
в студените,
сънни листа…
Оставяш ми две отразени очи
и капка метежна тъга…
***
Мъгла
Врата подир врата
пред лъснали прокоби - думи
Димят подгизналите друми
Напира сън
Жълтее страх
Къде си моя обич лунна?
Не те съзрях.
***
В градината зад теб е тишина
От пейката те гледат мойте ласки
Недей затваря пътната врата -
звездите ще угаснат
Зад теб е хлад, а аз съм само дим
отнасящ есенните мъртви листи
Нощта попива моите сълзи -
изпуснати мъниста
***
Нека още да се смеем!
Нека бъдем светло нищо.
Нека минем през живота
без нелепите въздишки,
без проекти и мотиви,
без значение и време;
Нека просто да се движим,
без да бъдем чуждо бреме,
без криле и без основа
в находчивата реалност -
нека бъдем само смях,
чезнещ някъде в пространството.
***
Лехите ще останат.
Живота им пръстта ще продължи.
Ще паднат дъждове.
Водите им тъгата ще отмиват.
Листата ще изригнат за пролетен кипеж.
При тях ще бъдеш може би.
Гласът на техния устрем,
цветът и топлия полъх
ще си ти.
Копнежа на ятата
и сенките на дивите върби;
Печалните бръшляни
и друмищата тъпкани със жажда
при тебе ще останат и с тях ще продължиш
през въздуха и през пръстта.
Кажи ми - бяха ли дълги…?
Кажи ми - бяха ли дълги
тези дни…
***
Беше ли Коледа?
Коледа беше ли?
Вечерна София бързо трептеше
Някак безпаметно бягаха думи
и нямаше музика, а само шум,
дълги сенки и разминаване
и повишено кръвно налягане
Борови клонки
Свещи непалени…
Коледа, Коледа - беше ли?
Няма те.
***
Побързай…
Утре ще проникнат
отровена роса
и ледено безветрие…
Побързай.
Утре ще си в сянката на здрача,
в пространствата на трескаво безумие…!
Побързай!
Утре е началото на спомена.
***
Беззвучен шепот
Устни мърдат само
Очи пронизват с лед
Позорен стълб
Ръка не вдига
Камък върху камък
На кладата
Изгаря сам
Смехът
И ако някой търси обяснение -
Във нас цари ожесточение!
***
Да бъдеш твърд
не значи да си камък
Да отзвучиш
не значи че си вик
Да си горчив
не значи да си залък
Да отлетиш
не значи че си миг
Ще бъдеш и горчив,
и твърд ще бъдеш;
Ще отлетиш оттук, ще отзвучиш;
***
Безплодна нощ
Кошмарна нощ
Пълзя по острие на нож
Отляво зейва празнина
Отдясно зейва моя писък
Очите ми ще изтекат
Сърцето ми ще плувне в пот
И ножът ще опре на кокал
Но в мене има още хъс
В гърдите нося своя кръст
И още е дъхът ми топъл
