ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПИЕР КОРНЕЙ

Д. Б. Митов

Наистина твърде интересна съдба има първомайсторът на френския класицизъм Пиер Корней. Неговото име и дейността му заемат най-много страници от всяка френска литературна история. С него се занимават най-големите критици, произведенията му още се играят и дори вън от Франция… И все пак, когато заговорите на някои млади хора за великия, за гениалния Пиер Корней, веднага устните се свиват в гримаса на отегчение. Коя е причината за това? Защо в отегчението си от Пиер Корней младите хора чувствуват и някакво презрение към личността, чиято история поне заслужава всички симпатии?

Обяснението на всичко това е различно за отделните страни. Във Франция например голяма част от интелигенцията се пази да се докосне до Пиер Корней главно, защото неговото творчество се изучава тъй подробно в лицеите и колежите, че всеки младеж го познава добре и отделните стихове на гениалния драматически автор са свързани с представата за някой ограничен и сприхав гимназиален професор, който не е имал за цел да разкрие дълбокото поетическо чувство във всяка трагедия, а е гледал на своите ученици като на врагове, на които непременно трябва да сложи слаба бележка.

Как стои този въпрос у нас? Както почти във всички области, така и в литературната история ние отдавна повтаряме като папагали това, което ни иде от чужбина. Понеже голяма част от чуждите литературни историци прикачиха една качулка на френския класицизъм, когато го нарекоха „лъжекласицизъм”,ние започнахме да се отнасяме съвсем повърхностно към Пиер Корней, без да признаваме друго негово произведение, освен донякъде „Сид”.

През последните няколко години съветските литературни историци се коригираха в това отношение и писателите от епохата на Людовик ХІV се наричат от тях вече не лъжекласици, а класици, което е правилно в литературно отношение. Време е вече у нас да се тури край на тия заблуждения, пуснали много дълбоко корени в нашите гимназии.

Отрицателното отношение към френските класици и специално към Пиер Корней се дължи още на една причина, която е колкото повърхностна, толкова изгубила вече значението си. Знае се от историята на литературата на ХІХ век, че когато романтизмът като школа беше повел енергична и в някои случаи дори непочтена борба за налагането на своите нови идеи в литературата, духовитите поддръжници на новото измислиха доста жестоки характеристики за класицизма, които в периода на борбата имаха своя смисъл, но днес са останали вече без значение.

Романтизмът водеше своята борба срещу класиците не само като литературна школа, а и като нещо официално и следователно ненавистно за неустановените характери на младежите. Тогава се изковаха прословутите елементи, според които големите гении Корней, Расин, а дори и Молиер се изкарваха едва ли не като чисти лакеи на абсолютизма. Тъй голямо беше заслепението на агитаторите на нови школи, че те забравяха всъщност какъв голям успех имаха трагедиите на един Пиер Корней във време на великата френска революция, която проля толкова много кръв, тъкмо в борбата си срещу същия абсолютизъм.

Сега, след като са изминали двеста и петдесет години от смъртта на Пиер Корней, ние сме длъжни да си дадем ясна и справедлива сметка за мястото и значението на френския класицизъм в историята на литературата.

Преди всичко ние трябва да отхвърлим обвиненията срещу класиците, че са били лакеи на абсолютизма. Да вземем най-напред живота на знаменития, на великия Корней.
Той се е родил през 1606 година в Руан и произхожда от едно твърде охолно семейство. След блестящо свършване на науките си Пиер Корней се отдава на адвокатство, професия завещана от неговите деди, за да го напусне скоро и се предаде изцяло на литературата.

Още първата негова работа „Мелита” има грамаден успех в Париж и младият човек поразява с блестящия си стих и с гениалната си техника на драматически писател. Скоро Пиер Корней влиза в кръга на писателите, които красят с блясъка на своята гениалност целия ХVІІ век и след няколко комедии и една трагедия „Медея”, на трийсет годишна възраст написва знаменитата си пиеса „Сид”, поставена същата година в Париж в театър „Дю Маре”. Успехът на трагедията е бил толкова голям, че дълги години след това се повтаряло следното сравнение: „Хубаво като Сид”.

В литературните и дворцовите среди тази трагедия направила цяла революция. И както справедливо отбелязва литературният историк Ю. Данилин, борбата, която френската академия повежда срещу „Сид” не се дължи само на завистта на всесилния кардинал Ришельо, който също е бил драматически писател, а преди всичко на обстоятелството, че Пиер Корней не забравя своята родна среда и дава известна преднина на градското съсловие, което Ришельо е искал само да използва в борбата си срещу родовата аристокрация, а не да му даде и права.

Голямата държавна идея на гениалния държавник, какъвто е Ришельо, е била да централизира цялата власт в ръцете на краля, като обезличи родовата аристокрация. В една тъй човешка трагедия като „Сид” той е виждал опасност от пробуждане на градското съсловие и затова чрез академията и чрез някои послушни писатели е организирал борбата срещу Пиер Корней.

И наистина всесилният кардинал успява, защото въпреки цялата редица от бляскави и дълбоки трагедии, ние виждаме в края на живота си Пиер Корней да изпада в една безизходна мизерия. Може ли да се каже тогава за такъв човек, че е бил лакей и угодник на силните на деня? При това ние не бива да забравяме, че всичко това става преди триста години, когато един родов аристократ, макар и с най-малка титла се е ценил много повече и от най-големия писател.

За това и личната жертва на Пиер Корней е била още по-голяма - тъй като в своя стремеж към централизация кардинал Ришельо е бил извънредно щедър към ония писатели, които са се съгласили изцяло да се подчиняват на неговата еднолична воля. Наистина Пиер Корней е реагирал съвсем кротко, не като някакъв революционер, но не е изневерил на своята чувствителност.

Една от най-големите заслуги на Пиер Корней, която е особено важна за днешния човек е, че в своите трагедии той очертава характерите на цяла редица силни личности, посветени на служба на дълга. В многобройните си трагедии (Корней поразява със своята плодовитост) първомайсторът на френския класицизъм разглежда проблемата за нравствената личност, която върви строго по своя определен път, като пренебрегва всички пречки, идещи отвън, или от самата негова личност.

За да реализира своята голяма идея по-лесно, Пиер Корней взема голяма част от сюжетите си из историята на древния Рим, като не се губи в подробностите на историческата истина, а претворява художествено историята. За да постигне напрежение в действието, Пиер Корней се придържа почти строго в знаменитите три единства на класическата драма - единство на време, на място и на действие. Само в първата си най-добра трагедия „Сид” Пиер Корней прави известни отклонения от тия свои принципи.

Но най-голямото качество на Пиер Корней, което го поставя в първата редица на класическите автори от всички времена и народи, е неговото драматическо въображение, винаги уравновесена от една чудна художествена мярка. Пиер Корней създава извънредно интересни положения, слага в тях своите герои, прави психологически опити и заплита ловко интригата. В тия интересни драматически положения той не търси сензационния елемент, а винаги мотивира действието. Това го прави един от най-големите учители в областта на драмата и неговото въздействие през вековете е огромно.

Композиционното чувство е силно развито у Пиер Корней. Той винаги извежда до крайния предел своята предварителна идея, без да подчертава изрично намерението си и без да се поддава на сантиментализъм. Това е извънредно важно, защото както знаем от първия му биограф - неговия племенник, знаменития писател Фонтенел, първият подтик за литературна дейност на Корней е сантиментален - една голяма любов към девойката Катерина Хю. Освен това, както справедливо бележи видният френски литературен историк Гюстав Лансон, Пиер Корней непрекъснато е бил под едно подсъзнателно влияние на своя произход и чрез някои елементи в творчеството си се явява родоначалник на тъй наречената буржоазна драма, лаврите за която по-късно обра Бомарше.

Въпреки тия вътрешни противоречия, въпреки почти пълната си житейска мизерия, Пиер Корней показа една голяма дисциплина на духа, която му помогна да създаде ония големи образци за служба на дълга и нравствеността, значението на които не е изчезнало и до днес. Затова неговото творчество трябва да се изучава в тази посока, като се обясняват с епохата някои изкуствености във формата му. Но все пак и в това отношение стихът на Корней и до днес остава на голяма висота по своето изящество и поетичност.

1934