Бленика

***
Денят бе щедро багри разпилял,
ухаеше на рози и жасмини,
и някой в разцъфтелите градини
бе ръсил цвят, лудувал и играл.

Вървяхме по пътеката сами,
замаени, упити, вдъхновени,
и сякаш ръсеха благословение
и розите, и белият жасмин.

Не смееше ръката ти в тоз ден
до моята дори да се докосне,
а само сбираше нападалите рози
и сипеше листата върху мен.

Не смеех да повдигна аз очи,
натегнали от толкоз обич скрита,
и чувствах се на тоя свят честита,
гласът ти само че над мен звучи…

Не ще забравя нивга тоя ден,
изплетен от лъчи и аромати,
и струва ми се той че от съдбата
единствено за нас е сътворен.