СЪТВОРЕНИЕ

Роман Кисьов

СЪТВОРЕНИЕ

На морския бряг
едно дете създава
от пясъка човек…
И нежно му говори:
Ти си моят
най-добър приятел!…

Но след малко
една вълна поглъща
човека пясъчен…
Детето горчиво заридава
останало съвсем само
пред лицето на Морето
пред тайнствената сила
на разрухата…

Отдръпва се Морето -
трогнато
стъписано
пред лицето на огромната
невинна
детска скръб…

И тогава:
Надвесва се учудено Небето
слиза ниско
все по-ниско
и пада в краката на Детето…

Детето се навежда
и започва да извайва
от звездния
небесен пясък
Нов човек…


ЧОВЕКЪТ

Под купола небесен
чудодеец странен
стъпва бавно по въжето
на хоризонта…
Умело балансира
със слънцето в едната си ръка
а в другата - с луната…
Аплодират го гори треви звезди
реки морета долини и планини…

Човекът е създаден
да странства на предела
между земята и небето…
Човекът е създаден
да твори и да създава
от своето скиталчество вселени…
Човекът е създаден
да бъде храм на чудодейни думи
защото той самият
чрез тези думи е създаден…
Човекът е създаден от земята
за да се роди отново -
на Небето


ПЛАСТОВЕ

Пластове загадъчни
на паметта
за вечността

Пластове от неръкотворни думи
записани преди началото
на времената
от ангелски крила
преписвани през вековете
от смъртните ръце
на безсмъртни духове

Пластове от йероглифи
в Книгата на Имената
и гласове именуващи душите
на новородени духове
записани завинаги
в Книгата на Живота
чиито страници са всъщност
пластове на Светлината


МИСТИКЪТ ЗНАЕ

Науката вече знае че
Земята се върти
Но не знае има ли световъртеж

Единствено мистикът знае
какво е пристъп от светове


ГЕНИЯТ

Геният притежава чудотворен ген -
генът на Бога

Геният е патоген
в очите на обществото


ГРАДЕЖ

(Думите на Поета)

Майстор Маноле
И аз градя
Но не с камъни
А с думи

Майстор Маноле
В темелите вграждам
Не сянка на девица
А дихание на Небесна Реч

Майстор Маноле
И аз градя
Но не съм майстор
А калфа

Аз съм само калфа…
Но калфа
на най-големия Майстор -
Бог


ПОЕТ

Животът ми виси
не на косъм
а на стих


CV НА ПОЕТА

Роден
Местожителство: Вселена
Месторабота: Сърцето
Работодател: Бог


ОТВЪД

(Думите на Поета)

Разказвам на морето за пустинята
На пустинята разказвам за морето

Единствено небето знае повече -
отвъд морето и пустинята


ПОЕТЪТ

И да ме питат кой съм -
не отговарям
И да ме питат откъде идвам
и накъде отивам -
не отговарям…
Не отговарям на тези които
слушат а не чуват…
И на тези които гледат а не виждат -
не показвам…
Не показвам моето сърце
пълно със живи думи
и моята земя
пълна със живи камъни
като туптящи сърца…
Не показвам и моето небе
пълно със живи звезди
като пламтящи сърца
И не казвам нищо - мълча
за безбройната публика
от ангели и светци
които аплодират моите звезди -
живите думи…

О, аз не отговарям
за моя стих…
По този въпрос
питайте Бог!


ПОЕТЪТ

В началото бе Словото
А аз бях безсловесен
Защото се родих
от мълчанието на Бога
После Бог ми проговори
И рече: Говори!
А аз прописах…

Тогава Бог изсипа върху мен
безбройни думи
След това ми даде едно огромно сито
и ми рече: Аз ще те науча
да пресяваш думите, ще те науча
да познаваш думите годни за посев…

И ето - аз сега пресявам
дълги години пресявам думи…
Докато накрая остане само една
една-едничка дума
която с моето тяло ще падне
като синапено зърно в земята
а моят дух ще отлети във небесата
на Словото изначално…


ПОЕТЪТ

Засявам аз пустините със думи -
аз - роденият от Словото предвечно
синът на Мечтата - о, Мечтата -
моята Майка безначална, вечна,
вече е по-млада от мене
а аз съм толкова стар
че не помня своите години…
Аз помня само пътищата през пустините
в които сея думи…
Пустините засявам аз -
аз - брат на облака
поклонник на дъжда…
И не отмествам поглед никога
от своята Звезда-Денница
И не обръщам гръб на Слънцето
И следвам неотлъчно своя вятър
проправящ нови пътища пред мене
сред пустините
в които сея думи…
Под жежкия пясък на века
моите думи бавно покълват…
Притихнали във тишина
моите думи се молят за дъжд
и очакват небесните жетвари


НИВА

Всеки стих е бразда
на тази нива поетическа…

Поетът оре
Ангелът на думите
засява

Но кой ще е жетварят?


АНГЕЛЪТ НА ДУМИТЕ:

За едни е ангел-хранител
За други - погубител


ПОЕЗИЯТА

И когато ножът опря
до стиха -
поезията бликна


ПРОДЪЛЖЕНИЕ

На поета му се родил поет


НЯКОЙ ДЕН

(Монолог на Поета)

О колко капризно е
това тяло
Това тяло това тленно тяло
постоянно желае ламти
да бъде обгрижвано
хранено измивано обличано
обичано…
Това тяло това тленно тяло
което заема мястото на въздуха…

О колко капризни са
думите
Тези ненаситни тези алчни думи
постоянно желаят ламтят
да бъдат обгрижвани
обожавани ухажвани галени
обичани…
Тези ненаситни тези алчни думи
които обсебват духа…

Някой ден
на мястото на тялото
ще има само въздух…

на мястото на думите
ще има само дух


ФРАГМЕНТ

                 На Иван Цанев

Дърво на хълма -
„дърво без име,
сприятелено с идващите вечери”…

Сред клоните свети гнездо
В гнездото - облак
От облака се излюпва мълния
Мълнията подпалва гнездото
Овъглява дървото
Вятър отвява въглените
Един въглен попада в ръката
на странник приседнал край пътя
С този въглен странникът
изписва своето име на пътя
Дъждът го прочита
Странникът отминава
тласкан все напред
по тайнствените пътища
на непрестанния вятър…


ВЯТЪРЪТ УЧИ

Вятърът учи младите фиданки
как да се покланят
на вековните дървета


ЕХОТО

Ехото от стъпките на Бога
захлопа на вратата


ПРЕД ВРАТАТА НА ХРАМА:

тояжката на слепеца
до тояжката на светеца


НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК

Ако не можеш да бъдеш човек
по-добре бъди камък:
километричен камък край пътя
камък темелен на дом
крайъгълен камък на храм
или поне
камък надгробен
с епитафията на човек
живял достойно на земята


НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК

Този който се обличаше в скъпи одежди
сега е гол
Този който се опиваше с отлежали вина
сега е измъчван от жажда
Този който се хранеше с изрядни ястия
сега моли за троха хляб
Този който живееше в обширни палати
сега стои пред Вратите…


ЕПИТАФИЯ НА ДЕТЕТО

Излязох от къщи
Влязох в небето
Небето ми е до коленете


ЕПИТАФИЯ НА ДЕТЕТО II

Тук е интересно
Един лодкар пренася тайно
някакъв товар
а аз пускам книжни лодки
във Лета


ЕПИТАФИЯ НА СКЕПТИКА

Едва във смъртния си час
разбрах
че и смъртта е смъртна