Мая Петкова

стихотворение в проза

***

Босоногото слънце се спусна припряно над планинските чукари и убоде нежнобялата си пета на зъбатите им върхове. На небето остана кървав отпечатък, който се разля като мастилено петно върху лист. Небето помръкна от болка и зарони златни сълзи.
Преди да дръпнат завесите, хората ахнаха: „Колко много звезди!”

1989 г.