НАРОДНАТА ПЕСЕН

Илия Бешков

С песен топла, със сърдечна любов, народът е повил и отгледал всяка своя мъдра дума, както отглежда, храни и кичи децата си. “От лоша дума, песен не става!” С такава нравствена чистота и поетичност на ума, така изумително правдиво народът е определил песента, словото и самия себе си като техен син и творец. Той няма начало и не познава смърт. И от тая своя трайност е изтъкал песента - единственото негово небе, което носи в себе си и сам обитава в него.
Затова народът нищо не е запазил така грижливо и нежно, както песента си, а и нищо не е овардило самия него от изчезване, както песента.
Затова певците пеят почтително и просто, нареждат ясно - дума по дума. Защото не забавляват себе си или другите с тая песен, а изразяват почитта и благодарността на целия народ към нея.
Само неблагодарен син и безсърдечен човек може да отвърне ухото, сърцето и лицето си от народната песен, тъй като тя е съвършена мярка не само за музикалността, но и за нравствената достатъчност и почтеност на човека.