Карел Боушек

превод: Пенчо Симов

Художник няма за такава хубавица
От село е изкачва планини без страх
А в яслите се грижи тя за сто дечица
Обувките й са покрити с паст от прах

Като антична амфора от Самос тънка
и като Алешов портрет е проста тя
Чевръста знае как в тепавицата звънка
растат сапунени мехурчета - цветя

Навред за нея мисля - статуите бели
на Гърция ми спомня в лунна светлина
когато скрита зад дръвчета разцъфтели
от мрамор път извайва пълната луна

И Дали имайки фантазия най-жива
не би си я представил - как върви в леса
Чрез нея Маха поетичното открива
На рози дъха а по миглите - роса