ПРЕДЧУВСТВИЕ

Сергей Кличков

превод: Красимир Георгиев

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Сред полята килими златисти,
по нивята бразди се редят…
Но защо се върбите замислят
сякаш с мъка за родния кът?

Месец облаци пак води, сякаш
води древна войска богатир,
след годините други прекрачват
и пропадат в безвестната шир.

Пак Русия се шири безкрайна,
пушек син пъпли в нейния свод,
но защо ли не пея - ридая
за съдбата, за мен, за народ?

И усещам: в предутрото святка
пред бедите далечен сигнал
и сгъстява мъглата в полята
немислима световна печал…

—————————–

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Золотятся ковровые нивы
И чернеют на пашнях комли…
Отчего же задумались ивы,
Словно жаль им родимой земли?..

Как и встарь, месяц облаки водит,
Словно древнюю рать богатырь,
И за годами годы проходят,
Пропадая в безвестную ширь.

Та же Русь без конца и без края,
И над нею дымок голубой -
Что ж и я не пою, а рыдаю
Над людьми, над собой, над судьбой?

И мне мнится: в предутрии пламя
Пред бедою затеплила даль
И сгустила туман над полями
Небывалая в мире печаль…