С ОБИЧ И В ПАМЕТ НА МИРОН ИВАНОВ

Атанас Тончев

Из „Когато боговете се смеят”, 2006 г., изд. „Световит”

Посвещавам тази книга в памет на венценосеца на българския хумор, наречен още приживе сатиричен философ и рицар на добротата и обичта - незабравимия ми приятел и колега Мирон Иванов, с когото имах шанса да работя години наред във в-к “Труд”.
Макар и завършил Фармацевтичния факултет на МА в София, Мирон не става аптекар, а следвайки истинското си призвание, се хвърля в бурния океан на хумора и сатирата. И то в едно време, когато вълните на дълбокия, целенасочен хумор и напористата сатира често се сблъскваха с острозъбестите скали на властта и подводното им течение лесно можеше да го завлече на дъното, от което няма излизане. Ала той беше добър плувец и, въпреки че перото му непрестанно сочеше слабостите и пороците на хората и обществото, успяваше да се опази от яростния прибой, без да изневери на изконните си цели, или да превива гръб пред някого. И така, само за три десетилетия сътвори стотици фейлетони и разкази, десетки романи и повести, театрални и радиопиеси, телевизионни и киносценарии, пътеписи и пътни бележки, приказки за деца и възрастни…
Ала извън това колосално творчество, Мирон Иванов има още хиляди словесни бисери, родени в ход при други беседи, интервюта, дискусии и приятелски раздумки, много от които останаха като ярки сентенции в класиката на този литературен жанр и продължават да се предават като легенди от уста на уста. В настоящата си книга ще припомня някои от тях. По такъв начин ще се помъча да дам и своя скромен принос за незабравата на този мъдър и уникален човек.

—————————–

УНИКАЛНО ИЗКУСТВО

Мнозина мислят, че първоаприлският ден на лъжата и шегата е някаква приумица на някого - ей тъй да се посмеем и да си направим майтап с този или онзи. Мирон Иванов обаче, категорично въстава срещу това мнение. Хората са измислили този празник - казва той, - за да си създадат илюзията, че през останалите дни на годината си говорим само сериозни неща и произвеждаме и консумираме само истина. Това може да се види обидно и печално на някого, но изглежда, че на човека много му е необходима такава илюзия, защото той повече от всичко друго на света обича да лъже. Лъже в кантара и в калема, лъже на приемни изпити, лъже трамвайните контрольори, а също баща си и майка си, лъже прекия си началник и съпругата си, лъже даже най-добрия си приятел… А понеже и това не му достига, тръгва на лов или за риба, за да доусъвършенства своето уникално изкуство.

—————————–

ОЦЕЛЯЛ ЛИ Е ВСЪЩНОСТ ЧОВЕКЪТ

Чувал съм го не веднъж да казва:
- Хуморът е велико нещо! Затова е толкова популярна крилатата мисъл: “Човекът е оцелял, защото се е смял”. Ала той е оцелял и защото е успял да разсмее и онези, от които е зависело оцеляването му.
А “стършелът” Сергей Трайков, познавайки неизчерпаемото му остроумие, всеки ден го питал:
- Бате Мироне, все пак защо е оцелял човекът?
И всеки път Мирон отговарял с нови, различни варианти, като: “човекът е оцелял, защото е посмял”, или “защото е нямал друг избор”, или “напук на всички пречки в живота му”, или “защото е бил любопитен да види бъдещето”… А накрая заключил тъжно:
- Но ако това, което е оцеляло, е човек, чудя се, оцелял ли е всъщност човекът?