Васил Иванов

Младият петел подскочи върху преобърнатата ръчна количка, изопна шия и изкукурига. По-точно направи опит за това, защото жалките звуци, които издаде, не се различаваха много от дишането на стар астматик. Петелът се огледа засрамено, взе се в криле, поокашля се и следващият му напън се оказа много по-сполучлив. Някъде отляво се обади друг петел. После още един и още, и още. Настъпваше новият ден.
По улиците на малкото градче започнаха да щъкат хора. Ако за тях можеше да се каже, че са станали доста рано, то това не се отнасяше за младия мъж, който бавно, с приведени рамена, се движеше без цел. Той изобщо не беше си лягал. Черните мисли, които го тормозеха, не му даваха покой. Любящата му съпруга, с която уж много се разбираха и обичаха, неочаквано забягна с някакъв старчок, чието единствено достойнство бе дебелият му портфейл. Освен това двигателят на очуканата му ,,Жигула” съвсем се скапа, а днес очакваше да се влее в редиците на безработните. Бъдеще, примамливо като беззъбата усмивка на шейсет годишна проститутка.
Както вървеше без посока, краката му го отведоха в градския парк. Обувките му заораха из есенната шума, която със своите жълточервенокафяви багри, приличаше на огромен и топъл килим, но той изобщо не обърна внимание на великолепната гледка. Приседна на една пейка и потъна в нерадостните си мисли. След всичко, което му се случваше, оставаше единствено да да потърси някой по-дебел клон и да увисне на него като стар шлифер.
- Проблемчета, а?
Младият мъж обърна унило глава по посока на гласа и се втрещи от ужас. ,,Олеле, майко, марсианец!” На няколко крачки от него стоеше някакво човекоподобно същество и му намигаше с едно от шесте си очи. Навярно щеше да го отвлече и обърне с хастара навън, заради тяхни си там експерименти, и накрая даже да го изяде.
- Няма страшно, мой човек! - ухили се съществото. - Аз владея телепатията, четенето на мисли, а твоите всичките са погрешни. Ако щях да те отвличам и ям, досега да съм го сторил. За твое сведение съм вегетарианец и освен това не съм от Марс. А бе, това хората сте много смешни. Защо наричате всички извънземни - марсианци? Не познавате ли и други планети? Но няма значение - отсече немарсианецът и приседна от другия край на пейката. - Виж сега, аз мога да чета мисли, а твоите изобщо, ама изобщо не ми харесват. Какво си се отчаял, бе! Я да видим! Жена ти те напуснала. Ще избяга, разбира се! Спомни си хубаво. Кога се съгласи да се омъжи за теб, а?! Когато работата ти стана перспективна и добре платена, а сега фют - без нея. Прав ли съм? Прав съм. Значи, не си я интересувал ти, а нещо съвсем друго. Колата ти се развалила, голяма работа! Нали си спомняш онзи твой съученик Петьо, дето ти предлагаше двигател на половин цена? Ето ти проблемът решен. Очаквала го безработица. Щото си будала! Оставяш се да те изместят разни тарикати, а ти си траеш. Стефанов не е толкова загубен директор. Гарантирам ти, че ако днес отидеш при него и изложиш плановете си за икономии и преструктуриране, нещата ще се оправят. Но ще говориш твърдо и с достойнство! Няма да мрънкаш! Разбра ли? Ха така! Сега си отиваш в къщи, теглиш му един душ, после една контра, изпиваш двойно кафе и право при Стефанов. Хайде! И помни! Не всички извънземни са марсианци.
Младият мъж преглътна два-три пъти на сухо, бавно се изправи и протегна плахо ръка
към съществото, което с готовност я раздруса. После с неуверена крачка се запрепъва по посока на дома си, за да се заеме с изпълнението на така неочаквано подарените му съвети. ,,Не е толкова страшен, не е толкова страшен - мислеше си той. - Може да се каже даже, че е симпатяга.”
,,Симпатяга, а! - разсъждаваше в това време извънземният и въртеше с два пръста едно пожълтяло листо. - Само ако знаеш какво яйце му се пече на този симпатяга.”
Жена му бе забягнала зад три галактики в четвърта заради един дъртофелник на две хиляди години, само че собственик на богати рудници. В Института за космически изследвания бе черната овца. Като капак на всичко двигателят на скапаната чиния бе сдал багажа. Само че тук наблизо нямаше никакъв съученик, който да му предложи нов, дори и на десеторна цена. Ако ще да се казваше не Петьо, а - Шестьо.