КЪНЧО
Кънчо бе първокласен навигатор. По-точно е бил, и то според неговите думи. Умееше да разказва страшно увлекателно и човек имаше чувството, че тези невероятни приключения из всички забутани краища на Вселената, които сякаш нямаха край, биха могли да се случат единствено с него. Имаше си дарба човекът да говори и то много картинно, цветно - даже широкоекранно.
Всички редовни клиенти на ,,Черната дупка” го познаваха. По което и време на денонощието да се отбиеше човек, първото нещо, което му се набиваше в очите, бе Кънчо. Той вечно бе заобиколен от тълпа слушатели. Неуморният разказвач бе едва ли не част от инвентара на заведението, ако изобщо можеше така да се нарече мръсната бърлога, с право наречена ,,Черната дупка”.
Кънчо бе атракцията,първата и последната, но то каква. Пиеше безплатно, за сметка на заведението, без да броим почерпките от клиентите. А те идваха най-вече заради него и собственикът бе, меко казано, предоволен от това. Бизнесът му с контрабанден алкохол процъфтяваше.
Едва ли всички вярваха на това, което разказваше. Че то, честно казано, и десет човешки живота не биха стигнали за всичките подвизи, за които говореше. И все на него ли се случваха. То не бяха чудовища, хвъркати и огнедишащи, с не знам колко си глави, говорещи пясъци, ходещи корали и други, и други. Преобладаваха най-вече хиляди нещастни красавици, чието единствено предназначение бе да бъдат тормозени, заключвани и подлагани на безброй страдания. Но винаги Кънчо цъфваше внезапно, за да ги спаси.
Да кажем, че беше нещо кой знае какво, не. Човек можеше спокойно да му даде от тридесет до петдесет и нещо години. Една такава неопределена физиономия, но не това бе най-важното. Някак не се връзваше хилавата му фигура с всичките геройства, с които се кичеше. За сметка на това устата му мелеше, мелеше и пълнеше станалите като фунии уши на жадните за разказите му слушатели.
Но най-интересно ставаше, когато в ,,Черната дупка” се появеше нов клиент, но тъй като тук случайни посетители, наричани за по-кратко лимонададжии, нямаше, следваше гвоздеят на програмата. Това беше голямото надпиване: новият градусомен срещу Кънчо. Винаги така се извърташе работата, че заблудени от външния му вид, сами си слагаха примката. То бяха облози, залагания, всъщност чисто на шега, защото всички предварително знаеха резултата.
Сядаха Кънчо и противникът му един срещу друг на една маса и по даден сигнал, започваха ритмично до поглъщат съдържанието в чашите си. Някои издържаха доста, до 12-15 дози.
Един без малко да направи двадесет, но се стовари под масата, преди чашата му да го последва. А Кънчо - сякаш не е близвал алкохол от месеци. Явно си имаше някакъв номер, ала на кой му пукаше за това. Важно бе купонът да става.
След като поредният му противник поизтрезнееше, Кънчо го подхващаше с благи приказки. Ами че няма от какво да се срамува толкова. Знае ли той, че Кънчо, преди не знам колко време, е надпивал даже еди кой си шампион от една забутана в апендикса на космоса планета. Не знае? И следваше продължението на сериала ,,Кънчо срещу Вселената”.
Ех, спомени, спомени! Пустее сега ,,Черната дупка”. То май само надписът й остана. Като истински черни дупки зеят изкъртените врати и прозорци.
След като Кънчо го откараха, заведението опустя. Собственикът се зае сам да унищожава запасите си, докато един ден го намериха усмихнат завинаги, с бутилка в ръка.
Всъщност, когато прибрали Кънчо, аз не бях там. После научих, че пристигнали двама униформени, светнали му с нещо като фенерче в очите и Кънчо се свлякъл като попарен макарон.
Метнали го набързо в някаква камионетка с надпис ,,Служба по преработване” и запрашили.
Може и да са били прави хората.
Знае ли човек какво може да се очаква от един психясал киборг.
