СПИ КЪЩАТА…

Валентина Атанасова

***
Спи къщата.
Сънува
гласа на птици отлетели,
дочува нежните им трели
и сладък вик от тичащи деца.
Сънува къщата -
и цветната леха,
и кравите в обора,
и крясъка на жабите в дола,
и ябълката цъфнала на двора.
Сънува пъстрите фонтани
на вдигнати от вятъра листа,
и шепота им тайнствен в тишината,
дъгата седемцветна след дъжда.
Спи къщата. Сънува още,
че нейните врати са речна пяна,
прозорците й - изворна вода.
Когато се събуди, ще е късно
да разбере, че всичко остарява -
дори и най-красивите неща.
Сега спокойно спи, положила глава
върху вълни от речна пяна,
поела мириса на тучните поля.
Сънува ласката на свeтлината,
огряла бистрата вода.
Сънува младостта си отлетяла,
във тайници копнежите събрала.
И чака вик от тичащи деца,
и песента на подранили птици,
които там отдавна не гнездят.


НАЧАЛОТО НА НОВИЯ ЖИВОТ

Аз вярвам само в пролетните пъпки,
които чакам утре да разпукнат
и да окръглят в плод света -
засмени, детски личица.
Аз вярвам в болката на майката, която
понесла кълновете нов живот,
набъбнали с най-скъпоценния, най-свиден плод,
към своето призвание пристъпва
с божествена, невинна доброта.
Аз вярвам в нейната мечта,
че ще направи по-добър света
и, че прозряла ЛЮБОВТА,
спасение велико тя дарява.
Аз вярвам само във това, което
на дните идни смисъл ще дари,
към битието ще прибави ценен плод,
та ТАЙНАТА му да ни озари…

Аз вярвам в изгрева на новия ЖИВОТ!


ТВОРЕНИЯ

Откъде ли се е взела
неведомата сила у дръвчето -
със корени земята да пробива?
И тази на водата - да руши
дори най-твърдите скали?
И на дъжда - да съживява
умиращите храсти и треви,
поливайки със резедава свежест
замръзналите им души?
Природата във всичко влага смисъл,
от планините даже по-велик,
с хармония света залива,
за да остане вечен
                 всеки хубав миг.
Творенията й изпълват необята
с трансцедентална яснота,
извън пределите на всякакво познание
и, преоткрили същността.

И шества ЕСТЕСТВОТО,
                               и сияе.
И прави по-добър света!