Георги Веселинов
Георги Владимиров Веселинов (03.03.1909, София - 22.07.1978, София), български прозаик, поет, литературен критик, е роден в семейството на Владимир и Иглика Веселинови. Баща му е строителен работник. Прекарва детството си в село Рани луг, Трънско (до 1922), там завършва начално училище. Рано изгубва майка си, детските и юношеските му години минават в много лишения и несгоди. Завършва прогимназия в Брестница, Белослатинско, гимназия - в село Койнаре, Кнежа, Бяла Слатина, славянска филология в СУ (1929-1934). Член на БОНСС. Учителства в Кула, Пловдив, София. Асистент в СУ (1949), професор (1959), преподава и в ПУ (1973). За пръв път печата стихове в сп. “Жътварка” - те са на социална тематика. Сътрудничи на в. „Барабанче”, сп. „Светулка”, „Детски свят”, „Венец”. Член на СБП. Автор на книгите „Чудният скитник” (1939), „Батко казва” (1947), ,„Златното пламъче” (1947), „Ручеите пеят” (1948), “Литературни очерци и портрети” (1959), “Борбата срещу монархията и фашизма, отразена в българската литература” (1964), “Димитър Полянов” (1964), “Да четем и да броим” (стихове за деца, 1965), “Майчица сенчица” (стихове за деца, 1968) и др. Редактира произведения на редица детски писатели. Пише и по проблемите на българската литература след Освобождението.
Публикации:
Поезия:
Литература за деца:
МАЙЧИЦА-СЕНЧИЦА/ брой 85 юни 2016
ДЯДО КОЛЕДА/ брой 100 ноември 2017