Теодосий Анастасов
Теодосий Тодоров Анастасов, български писател, е роден на 12.05.1895 г. в град Велико Търново. Завършва основно образование в родния си град, гимназия - във Видин (1914) и Школата за запасни офицери. Участва в Първата световна война. Учителства три години във Видинско - Грамада, Българска Раковица, Ново село и др. От 1921 г. живее в София. Работи в театър „Одеон” и учи в Свободния университет. След завършването си (1925) е отново чиновник. Редактор на първия студентски вестник „Студентска мисъл” (1924). През 1924 г. във в. „Лъч” публикува първият си разказ „Без път”, посветен на работниците. От 1935 г. редактира заедно с Никола Никитов библиотеките „Велики българи” (1935-1945), „Български царе” (1937-1945) и „Художествено историческо четиво” (1940) - издания на „Ново училище”. След 1945 г. сътрудничи на периодичния печат. Автор на книгите „Малък свят” (разкази, 1929), „Петър Делян” (историческа повест, 1929), „Дунавски нощи” (разкази, 1932), „Бан Янука” (историческа повест, 1934), “Светогорският монах” (1935, ІІ издание под заглавие “Отец Паисий” - 1937, ІІІ издание - 1943), “Последният патриарх” (1935, ІІ изд. под заглавие “Патриарх Евтимий”, 1939, ІІІ изд. - 1943), “Стружките братя” (1935, ІІ изд. - “Братя Миладинови”, 1939, ІІІ изд. - 1942), “Великият скитник” (ІІ изд. - “Г. С. Раковски”, 1937, ІІІ изд. -1941, ІV изд. - 1943), “Ядовитото перо” (1935, ІІ изд. - ”Любен Каравелов”, 1937, ІІІ изд. - 1942), “Поетът бунтовник” (1935, ІІ изд. - “Христо Ботев, 1936, ІІІ изд. - 1942, ІV изд. - 1944), “Апостолът на свободата” (1935, ІІ изд. - “Васил Левски”, 1936, ІІІ изд. - 1941, ІV изд. - 1942), “Балканският орел” (1935, ІІ изд. - “Хаджи Димитър”, 1937, ІІІ изд. - 1943), “Константин Фотинов, Стефан Караджа” (1935, ІІ изд. - 1941, ІІІ изд. - 1945), “Под морското слънце” (разкази, 1936), „Цар Самуил” (1937, ІІ изд. - 1941, ІІІ изд. - 1943), “Цар Калоян” (1937, ІІ изд. - 1941, ІІІ изд. - 1943), „Цар Михаил Шишман” (1937, ІІ изд. - 1942), „Цар Иван Александър” (1937, ІІ изд. - 1942), „Христо Г. Данов” (1938, ІІ изд. - 1943), „Бачо Киро Петров” (1938, ІІ изд. - 1942), “Дунавски разкази” (1938), „Предисторически човек” (1940), „В Асировавилония” (1940), „Евреи” (1940), „Даме Груев” (1942; ІІ изд. - 1947), „Крали Марко” (приказен роман, 1945; ІІ преработено издание - 1981), “Пламък в огнището” (роман, 1947), „Борис Сарафов” (1947), „Бачо Киро” (повест, 1955; ІІ изд. - 1981), „Патриарх Евтимий” (повест, 1957), „Опълченци” (разкази, 1960; ІІ изд. - 1974), „През Балкана” (разкази, 1962) „Берковска хроника: Случки от младите години на Иван Вазов” (1978), „Из недалечното минало” (1982). Член на СБП. Умира на 22.03.1983 г. в София.
Публикации:
Литература за деца:
