Сергей Донбай

превод от руски: Тихомир Йорданов

***

Живеехме в епоха на застоя
и не усещахме застой.
С мен всичко ставаше и с тоя
със теб недоживян покой.

Живяхме: по стените със тапети,
на пода - златния квадрат,
синееше в прозореца небето
и птици на ята летят.

А над страната ни безбожна,
изглежда дявол бе му брат,
разпяваше се невъзможно
любимият на всички бард.

Живяхме развълнувани от песни.
Припяваше и Луцифер.
А черния му дроб безвестно
разръфваше го лицемер.

След сбиването те веднага
побягнаха - къде и как?
И ето, че сега варяги
ни плашат със застоя пак.

…Виси иконка на стената,
разпраща тя лъча си свой
и песни на застоя в тишината
тревожат днешния покой.