Никита Иванов

Никита Михайлович Иванов, руски поет, прозаик и изкуствовед, е роден на 18. 05. 1944 г. в Орловска област. От края на 40-те г. живее в Москва. След завършване на училище служи 3 г. в армията в Сибир. Завършва филологическия факултет на МГПУ (Московски Градски Педагогически Университет). Повече от тридесет години работи като изкуствовед във вестник «Московский художник» и списание «Юный художник», където сега е отговорен секретар. Автор е на няколко книги за изкуство и стотици статии за съвременни художници. Стиховете му са публикувани в алманасите «Поэзия» и списание «Литературная учёба», а кратката му проза - във в. «Московия литературная». Има шест поетични книги: «Самозванная книжица», «В положении лёжа», «По ту стороны трезвости», «Время жалеть», «Коллекция пуговиц», «Хочу бросать слова на ветер». Член на Съюза на писателите и на Съюза на художниците на Русия. Заслужил деятел на изкуството на Руската Федерация. Лауреат на литературните награди: «Золотое перо Московии», «Золотая строфа» и «Золотая осень» на името на Сергей Есенин.


Публикации:


Поезия:

ВНЕЗАПНО СТАРОСТТА МИ ЩЕ НАХЪЛТА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 49 март 2013