ТАЙНСТВЕНОТО ИМЕ НА ПОЕЗИЯТА

Роман Кисьов

Трудно се пише за истинската поезия, както е трудно да се пише за любовта. Защото, подобно на нея, Поезията е велико тайнство и божествен дар. Поезията може да се превърне в Откровение свише не само за поета, но и за ценителя, когато е осенен от тази тайна и когато се пробуждат вътрешните му, духовни сетива за една висша, невидима реалност, която става осезаема и много по-реална от видимата, тъй като нейната природа е вечна. Поетът е свидетел на тази висша реалност, разкриваща се пред него. Той съпреживява и участва в тайната на творящите Думи, тайната е негова насъщна духовна храна (небесна манна) и лична опитност в неосъзнати или частично осъзнати явления, идващи от реалности вън от него и в самия него. Поезията е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Това е пътят към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза.

За да бъде една поезия истинска (истинна), трайна, дълбока и многоизмерна, тя трябва да отговаря, според мен, на тези условия. Не са малко примерите от световната поезия, които могат да се приведат за потвърждение на казаното по-горе. Но по-конкретно аз бих искал да се спра на една необикновена поетична книга - “Евангелие от Йоан Метафора”*, от румънския поет Думитру М. Йон, който е една от най-значимите фигури в съвременната румънска литература и добре известен не само в родината си, но и извън нея.

Още самото заглавие на книгата подсказва за нейната необикновеност, нестандартност. Необикновена е и нейната конструкция, композицията й.

От една страна тя може да се възприеме като разгърната поема, разделена на части. Но не съвсем - тя не е от обичайния тип поеми. Структурата й е по-скоро драматургична, напомня на поетична пиеса (може би не случайно - самият Д. М. Йон е с театрално образование и е драматург, автор на пиеси). Но ако се възприеме като поетична пиеса, със сигурност тя не е от обикновения тип драматургия, а е преди всичко поезия и то - поезия в най-чист вид, поезия от висш порядък в йерархията на думите. Това я доближава най-вече до древната мистерия, излъчваща обаятелна сакралност… Свещенодействаща поезия на един изключително съвременен, модерен език.

По много причини и особено като усещането за духовно родство, аз бих сравнил “Евангелие от Йоан Метафора” с “Достойно ест” на Одисеас Елитис, (въпреки че двете книги са съвсем различни).

Книгата на Думитру М. Йон респектира с богатството от сложни, ярки символи, оригинални метафори и неочаквани, въздействуващи образи. Като например: “На вечни тронове / се трупат облаци подобно мозък - / небето с тях осмисля / себеразкриването.” Или: “В храма на облака от брези / излезе мълнията / със святи дарове.” А също: “Тогава ще видиш река / и плуг, който оре из нея, / и живо пшенично зърно, / което ражда звезда.”

В стиховете умело са втъкани понятия и термини от философията, явни и завоалирани алюзии с исторически и библейски личности, имена, места и събития, които, от една страна, спояват смисловото органично единство на словото, от друга - разширяват неговото пространство (от време, от измерения и значения).

Парадоксални на пръв поглед визии съжителстват хармонично с прозрения от рода: “Да успееш на безценица да купиш / нещо скъпо като щастието, / ала да не можеш да се спазариш за нещо евтино / като клеветата”… или “Тогава чак да разбереш, / че никого поезията не убива, / но думите ни: да!”

Това не е лесносмилаема поезия. Тя изисква от читателя не само ерудиция и интелектуална подготовка, но и преди всичко изострена сетивност на духа, “който вижда и със затворени очи / и Символът къде се крие, / и онзи път къде е, следен от двойното крило, / което за храна анафора му носи.”

За онзи, който притежава сетива за Красотата и Хармонията, тази книга е едно мистично пътешествие по “пътеките на Евритмията”, (каквото е едно от заглавията в книгата). Това са онези тайнствени пътеки, които водят до екстаза…, но не екстаза, който опива и замъглява ума, а екстаза, който пречиства, освобождава и извисява духа. (“Моят дух, точно той, е дервишът - / иска да играе, иска да покаже / своя екстаз.”)

Сякаш чрез “Евангелие от Йоан Метафора” самата Поезия благовестява един друг, висш свят, в който “ще има наследници на красотата”.

И напълно основателно можем да допуснем, че тъкмо “Евангелие от Йоан Метафора” би могло да бъде “тайнственото име на поезията”.

03. 6. 2004

—————————–                                                                                            

* Думитру М. Йон. “Евангелие от Йоан Метафора”.
Превод: Кирил Кадийски. ИК “Нов Златорог”, София, 2003.

** Това есе е публикувано в книгата:
Dumitru M. Ion - Evanghelia dupa Ioan Metafora, 1979-1982, (Plurilingv III)”,
Editura Academiei Internationale Orient-Occident, 2004, Bucuresti, Romania.