Иля Григориевич Еренбург (Илья Григорьевич Эренбург, 27.01.1891, Киев - 31.08.1967) е съветски писател и преводач от еврейски произход. Роден в заможното семейство на инженера и търговеца Герш Германович Еренбург и Ханна Берковна (Анна Борисовна) Аринщайн (по баща) - домакиня. Завършва гимназия в Москва, където семейството му се мести през 1895 г. и баща му става директор на бирения завод в Хамовники. Член на ВКП (б) от 1905 г. Арестуван през 1908 г. Същата година заминава за Франция, където живее до 1917 г., общувайки с художниците-модернисти. Кореспондент на руските вестници „Утро России” и „Биржевые ведомости” (1914-1917). През 1917-1921 г. живее в Русия, а през 1921-1924 г. - в Германия (Берлин). Посещава редовно СССР през 30-те години. Кореспондент на в. „Известия” през Гражданската война в Испания (1936-1939). Връща се в СССР през 1940 г. Кореспондент на в. „Червена звезда” (1941-1945) по времето на Великата Отечествена война, пише и за вестниците „Правда”, „Известия”, „Червена звезда”, за Совинформбюро, много пътува зад граница. Книги: „Стихове” (1910), „Аз живея” (стихове, 1911), „Молитва за Русия” (стихове, 1918), „Необикновените приключения на Хулио Хуренито и неговите ученици” (роман, 1922), „Тринайсетте лули” (разкази, 1923), „Тръст Д. Е.” (роман, 1923), „Ден втори” (роман, 1934), „Книга за възрастни” (1936), „Какво трябва на човек” (роман, 1937), „Вярност” (стихове, 1941), „Падането на Париж” (роман, 1941) „Война” (3 т., 1942 - 1944), „Буря” (роман, 1947), „Деветият вал” (роман, 1950), „Размразяване” (повест, 1954), „Френски тетрадки” (1957),„Хора, години, живот” (мемоари, 1960-1970-те). Носител на Сталинска награда (1942; 1948), на Международна Сталинска награда „За укрепване мира между народите” (1952). Вицепрезидент на Световния съвет за мир от 1950 г. Депутат във ВС на СССР от 1950 г. Събраните му съчинения в 5 т. излизат в периода 1951-1954 г. , а съчинения в 9 тома - през 1962-1966 г. През 1966 г. подписва писмото на 13-те съветски дейци на науката, литературата и изкуството до ЦК на КПСС против реабилитацията на Й. В. Сталин. Превежда от френски (Вийон, 1913, Дю Беле, 1957) и испански. Погребан в Новодевичето гробище. Съчинения в 9 т. на Еренбург се появяват през 1990-2000 г. Всичките му основни произведения са преведени на български език.

Публикации:

Поезия:

ПО УЛИЧКАТА/ превод: Анастас Стоянов/ брой 49 март 2013

„РАЗВЕДКА С БОЙ!” - СА ДВЕТЕ КРАТКИ ДУМИ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 165 февруари 2024