Стоян Данев

Стоян Данев е роден на 1 юни 1901 г. в с. Сопот, Ловешко, в многолюдно семейство. Първо учи в Угърчин, а после в Ловешката и Луковитската гимназии. След участие в железничарската стачка от 1919 г. и в други граждански вълнения, е принуден да напусне родината. В края на април 1922 г. е вече в Аржентина, където се намира неговият добър приятел Борис Шивачев. Следващите години по нищо не се различават от съдбата на обикновения българин-емигрант. Данев е хамалин на пристанище и строителен работник. Работник по изграждането на ж.п. линията в град Сан Карлос де Барилоче, пресичаща патагонските пампаси. На петролните залежи в Комодоро Ривадавия - тук е избран за касиер на синдикалната организация и редактор на федеративния печатен орган „Петролен работник” (”Обреро петролеро”). След полицейски репресии е пак по строежите, сега в Буенос Айрес и в Берисо - в месарския комбинат „Свифт”, докато накрая успява да се пенсионира. Стоян Данев е бил известен с журналистическата си дейност в аржентинския печат. Съосновател и отговорен редактор в продължение на 21 г. на вестник „Български глас” и преподавател по български език в юридическия факултет на университета в Буенос Айрес. През 1931 г. изд. „Рехас” издава разказния му сборник „Абандонадос” („Изоставените”), със сюжети от живота на емиграцията ни в Аржентина и публикува драмата си “Едно семейство”. Умира на 15.06.1981 г. в Аржентина.


Публикации:


Проза:

ИЗОСТАВЕНИ/ брой 101 декември 2017


Публицистика:

ПО ОБРАЗУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО/ брой 49 март 2013

СРЕД БЪЛГАРИТЕ В АРЖЕНТИНА/ брой 49 март 2013

СКЪПИ ГОСТИ/ брой 49 март 2013