Тихомир Йорданов

В граматиката и в езиковата практика (в лексиката) се забелязват явления, познати като „преминаване на съществителни собствени (лични) имена в съществителни нарицателни”. Ще дам примери.

Имало един английски лорд Хулиган. Той бил човек на живота и пренебрегвал всякакви правила на своята намръщена класа. Точно това негово поведение било наречено хулиганство, а тези, които му подражавали - хулигани.

Ето и другия пример. Било време на политическа криза във Франция. Правителствата се сменяли толкова бързо, че вестниците даже и не успявали да известят за тях. Така се случило и с министър-председателя г-н Силует, който се задържал на министерското кресло само в тъмната част на едно денонощие. Фотографите го заснели, но в сутрешните вестници той се появил като тъмна сянка - силует.

Тези примери издават смехотворната страна на този езиков процес. Но той се е отразил и в своята ужасна историческа действителност. Ще припомня и това. Когато започнало Великото преселение на народите (то приличало на сегашното сблъскване на евро-атлантическите земни плочи, които неотдавна предизвикаха земетръсната вълна в Италия, Гърция, Турция, в България и другаде), към живелищата на старите европейски цивилизации тръгнали маси от племена: готи, англи, сакси, алемани, вандали…Походът им причинил велики разрушения и всял ужас в тогавашното уседнало население. Изглежда най-страшни ще да са били вандалите, щом те са оставили името си (вандализъм) за всички безобразия, които се вършат когато и да е, където и да е и от когото и да е. Ето тези споменати от историята племена били отбелязани с едно общо обобщаващо название: германски. Изглежда, за да не се обидят днешните германци, навсякъде в съвременните енциклопедии ги отбелязват като д р е в н и.

Да си обясним защо е станало така.

В гръко-тракийската античност (учените предполагат да е и по-отдавна) се тачело едно божество Гермес или Хермес (зависи от произношението). На него му били възложени най-различни (и добри, и лоши) задължения, сред които и службата да придружава човешките души в пътя им от живия свят към мрачния свят на мъртвите (Аид). Тъкмо неговото име станало обобщаващо нарицателно  име за тези племена (пак ще ги повторя): готи, сакси, англи, алемани, вандали… Изобщо - германци. Така ги е нарекъл разрушеният от тях тогавашен цивилизован свят на Римската и Византийската империи, които си отишли в Аид, изпроводени дотам от германските нашественици. За да стане ясно какви са били тези нашествия ще припомня и този исторически факт, че след разграбването на великолепния древен град Одесос (става дума за Варна, където живея и аз), сто години след това той останал в тъмнина за историята и за него не е било споменавано в никакви хроники и други писания. Германци. Така ги нарекъл отиващият си тогавашен свят. Днешният германец нарича себе си дойч и пее „Дойчланд, Дойчланд юбер алес…”. Но по традиция за нас това са германци. Не правя никакъв намек за водещата роля на съвременната ни Германия в  Европейския съюз, в който и нашата страна се е наредила. Пазил ме Бог!

…Ето така стоят нещата в граматиката и с нейните обяснения за преминаването на съществителните лични имена в съществителни нарицателни. Наблюдава се и обратен процес, но примерите за него като че ли нямат историческо значение и затова не се спирам на тях.  Любопитно е да се отбележи почитания по нашите земи култ към Герман (Джерман), свързан с природни бедствия и други беди и оттам - измолване, изпросване, откупване, както и с погребалния ритуал за изпращане на мъртвец. Този обичай е подробно изследван от ак. Михаил Арнаудов в негова студия, в която се отбелязва и тракийския му произход, но не се прави връзка с почитането на античния бог Гермес (Хермес), което аз си позволявам да направя.

Знаменателно е, че обичаите свързани с Герман (Джерман) се срещат само в днешна Северна България и отвъд Дунав. Готските нашествия рядко са прехвърляли Стара планина.