Александър Сергеевич Грибоедов [4(15).1.1795, Москва, - 30.1(11.2). 1829, Техеран] е руски драматург-реалист, поет, дипломат, държавник. Роден в старинно дворянско семейство - баща му е офицер от гвардията. Получава домашно образование, от дете знае няколко чужди езика, свири на флейта и пиано, композира - известни са два негови валса за пиано. Един от най-образованите хора на своето време, Грибоедов владее френски, английски, немски, италиански, гръцки, латински, по-късно научава арабски, персийски и турски. От 7-годишен учи в университетския благороден пансион в Москва (1803), от 1806 г. е студент в словесното отделение на Московския университет. Пише стихове от студент. Кандидат на словесните науки (1808), завършва юридическото отделение (1810), а после продължава в естествено-математическото отделение. При нахлуването на Наполеон в Русия, се отказва от научна кариера и участва в Отечествената война (1812) - в Московския хусарски полк (доброволческо подразделение) на граф Салтиков, но не се налага да участва във военни действия. Печата от 1814 г. От това време датират ранните му литературни опити - реалистичните и сатирични комедии „Младите съпрузи” (1815), „Свое семейство” (1817, в съавторство с А. А. Шаховски и Н. И. Хмелницки), „Студент” (1817, съвместно с П. А. Катенин), „Притворна невярност” (1818; съвместно с Жандр), „Кой брат, кой сестра, или Измама след измама”. След войната е адютант на кавалерийския генерал А. С. Кологривов в Брест-Литовск. В оставка от март 1816 г., живее в Петербург. Губернски секретар - от 1817 г. служи в Колегията за външни отношения в Петербург, запознава се с Пушкин, Кюхелбекер, Чаадаев. Секретар на руската дипломатическа мисия при персийския шах (лятото на 1818 - 1821, Тифлис, Тавриз, Техеран) и активно съдейства за връщането в родината на руските военнопленници. След връщането си от Персия през 1821 г. е изпратен в Грузия като дипломатически секретар при главнокомандващия войските в Кавказ генерал А. П. Ермолов, живее в Тифлис. Арестуван в крепостта Грозни през януари 1826 г. по подозрение в участие в декабристкото въстание. След няколко месеца, прекарани в Петербург, е не само освободен на 2.06. 1826 г., но и получава поредния чин. И досега няма документални потвърждения, че е участвал в дейността на тайните общества. Продължава да служи в Кавказ (Тифлис) като дипломат. От април 1826 г. води дипломатическите отношения с Турция и Персия. През този период успява да направи много - реорганизира руската политика в Закавказието, разработва „Положение за управлението на Азербайджан”, с негово участие е основан в 1828 г. в. „Тифлисские ведомости”, открит е „работнически дом” за затворнички, заедно с П. Д. Завелейски съставя проект за „Учредяване на Руска Закавказка компания” - за развитие на промишлеността в региона. След края на руско-персийската война (1826-1828) води преговорите с Абас-мирза за условията на руско-персийски мир, участва в мирните преговори в село Туркманчай. Именно той създава окончателния вариант на Туркманчайския мирен договор, сключен на 10. 02.1828 г. и много изгоден за Русия. През март 1828 г. се връща с текста на договора в Петербург, както и с откъси от започнатата романтична трагедия „Грузинска нощ” (публикувана в 1859 г.). Назначен е за пълномощен министър-резидент (пълномощен посланик) в Иран. По пътя за новата си работа прекарва няколко месеца в Грузия - в Тифлис, където се жени за княгиня Нина Александровна Чавчавадзе, дъщеря на военно-административния деец, грузински поет и негов приятел Александър Чавчавадзе. Като посланик провежда твърда политика. Опасявайки се от засилване на руското влияние в региона, агенти на английската дипломация (русофобската групировка на Уилък и Макнийл) и техерански духовни кръгове (муджшехидът Месих, улемите и Алаяр хан), недоволни от мира с Русия, насъскват тълпата срещу руската мисия. На 30.01.1829 г. тълпа фанатици нападат руското посолство в Техеран и след отчаяна схватка избиват всички, включително Грибоедов, който се защитава мъжествено, но е убит зверски. Литературният му архив е загубен. Тялото му е пренесено в Тифлис (Тбилиси) и погребано в планината Мтацминда в манастира „Св. Давид”, където писателят още приживе изказвал желанието си да бъде погребан. В историята на руската и световна литература остава с комедията си в стихове „От ума си тегли” („Горе от ума”, 1822, Тбилиси - 1824, Петербург; поставена за пръв път в Москва - 1831 г.; пълният текст е публикуван в Русия едва през 1862 г.). Замисля народната трагедия „1812 година” (откъси от нея са публикувани в 1859 г.). Творчеството му включва и стихове, пътеписи, очерци, литературна критика, незавършената трагедия „Родамист и Зенобия” (за Древна Армения, издадена през 1859 г.), писма. Наред с Пушкин Грибоедов има огромна роля за създаването на руския литературен език.

Публикации:

Драма:

ИЗ „ОТ УМА СИ ТЕГЛИ” / превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

За Александър Грибоедов:

ИЗ „РУСКА ТЕРАДКА” (1971)/ ПЛАЧ ЗА ГРИБОЕДОВ/ автор: Иван Николов/ брой 31 юли 2011

ИЗБИРАЙКИ ЧЕСТТА, ЗАСЛУЖИ СЛАВАТА/ автор: Андрей Воронцов/ брой 49 март 2013