Сирак Скитник

На 13 април навършиха 25 години от трагичната смърт на известния руски художник Верещагин, името на когото за нас е свързано с Освободителната война и епичните рисунки - „На Шипка всичко е спокойно…”

Верещагин едва ли може да бъде нареден в галерията на големите руски художници, но неговият житейски и художествен път е твърде богат и индивидуален и това му запазва едно почетно място в руската живопис.

Свършил морско училище, след първото си кръгосветско пътуване той напуща морската служба и постъпва в Петербургската художествена академия в баталния клас. Още първата година се сблъсква с вкоченелостта и усърдно култивирания лъжекласицизъм в тогавашната академия. Неговият професор го обявява за революционер, той заминава за Париж и постъпва в класа на известния баталист Алфонс де Невил.

След връщането си в Русия, знаящ цената на парадните военни картини, писани в ателие, той поисква да събере жив, правдив материал за своите бойни картини. Затова участвува в Туркестанския поход, като боец и художник.

Една колекция от 131 картини на видено и изживено през тоя поход прави името му известно в Русия и чужбина.

След това заминава за Индия, откъдето донася нова колекция етюди и картини. Обявяването на Руско-турската война го довежда в България - със Скобелев той минава Балкана, в Одрин влиза преди да е бил изчистен от турците.

След войната той заминава за Париж. Новият му цикъл картини, рисуващи жестокостта и ужасите на войната, му донася нова слава. В Берлин и Виена е било запретено на офицерите да посещават изложбата му.

Неговите картини, сурови като живопис и сюжет, разкъсват романтиката на войната и показват нейното истинско лице. Разказват, че когато Императорът е видял известната негова картина „Забравен” (тежко ранен забравен зад напредващите войски) е казал на един от големците от „Червения кръст”, който е бил в свитата му: Как е могло да се случи това?
- Художническа фантазия, Ваше Величество. Това не е действителност - отговорил той.
- Аз измислици не рисувам - кипнал Верещагин и веднага разрязал картината с джобния си нож.

Руско-японската война завлича и Верещагина на Далечния изток, където той на 31 март (ст. с) 1904 споделя участта на всички от броненосеца „Петропавловск”, близо до Порт Артур.

Преди последната война - в музея „Александър ІІІ” в Петербург можеше да се види по-голямата част от неговото живописно наследство. Нему бяха отредени няколко специални зали.

в. „Слово”, бр. 2055, 1929