ВЪРБИТЕ НА УЛИЦА ОГРОДОВА

Адам Жемянин

превод от полски: Катя Белчева

ВЪРБИТЕ НА УЛИЦА ОГРОДОВА

Някога
не обръщах
внимание
на плачещите върби
край Огродова.

Днес когато
те изпратих
в неизвестен път
от който човек се завръща
единствено като сълза
исках само
да им кажа
исках само
да ги помоля
по-силно да шумят


ИЗЛИЗАМЕ ОТ ЗИМАТА

Излизаме от зимата
малко бледи
малко като че ли
от пряспата на унеса

учим се да ходим
по тревата
патешката
гледаме право в очите

ябълката от зимата
която ни остана
делиме на двамата
на двама бабата врачува

може би ще дойдем заедно
при лятото и по-далече
може би това
днес ни е писано

а може би просто
любовта ни
е хвърлен
във водата камък


ПО СТЕЧЕНИЕ НА СМЕКЧАВАЩИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Избягахме заедно ти и аз
от заснежените планини в топлата долина
кой беше толкова добър
и ни помогна да се срещнем
в този полудял гъсталак?

излезнахме голи за себе си
от нощта на дневна светлина
нашите слепи часовници
започнаха да показват изведнъж
един и същи час

а можех да съществувам
преди твоята ера
можеше да съществуваш
преди моята ера


ПОЛЕТЪТ НА БАЩА МИ

Баща ми ме викаше
насън
бе толкова стар
че вече умееше да лети

Говорех му
както се разговаря
с птиците -
леко
повдигах глава:

Престани да кръжиш
около лампата
Ей сега ще се умориш
Седни поне
на масата
или върху облегалката на стола
нали трябва
да ти бия
инсулин.


СЛЪНЦЕ

затваряш плодовете
на четвъртото спускане

затваряш годината
в четири сезона

и ние потъваме в теб
затваряме се
между четири дъски