Иван Стоянов

Иван Стоянов Топалов, български поет и революционер, е роден на 17. 06. 1915 г. в село Берковски, Поповско. Бъдещият поет не помни родителите си - майка му умира, когато е невръстен, а баща му е убит в Първата световна война. Отглеждат го чичо му и леля му. Завършва начално училище в родното си село и прогимназия в село Долец, Поповско. Учи известно време в Софийската семинария, след две години напуска и постъпва в Поповската гимназия. Завършва в Шумен и записва славянска филология в Софийския университет. Проявява се като въздържателен, читалищен и кооперативен деятел. Изнася сказки и реферати. През 1937 г. заминава за Югославия, където записва индустриална химия. Включва се в Гражданската война в Испания, сражава се в редовете на републиканската армия. След поражението попада в концентрационен лагер във Франция. През есента на 1939 г. се завръща в България и през 1940 г. записва право в Софийския университет. След нахлуването на нацистка Германия в СССР, поетът става партизанин - политически комисар на поповските партизани. През нощта срещу 14. 01. 1944 г., на път от село Медовина за село Борисово, Иван Стоянов и неговият другар Михаил Недялков са пресрещнати от войници, в завързалата се престрелка поетът загива. От Стоянов са запазени само няколко стихотворения, останалите му творби изгарят в опожарената къща на чичо му.


Публикации:


Поезия:

ЛЮБЯ И НАРОДА СИ СТРАДАЛЕН…/ брой 49 март 2013