Борис Орлов

превод от руски: Тихомир Йорданов

***

Живота си пресявах аз без взрив да
гръмне.
Тъй никой между правдата и кривда
не може да осъмне.

Че бойното поле не е стрелбище -
вони на сяра.
Аз черно-бял света видях и нищо
не ми е дало вяра.

От правдата до кривдата - две крачки.
Игра опасна.
Взривих се аз във стихове невзрачни.
Те бомба са фугасна.

Останах жив, макар да съм нарочен
да вярвам в идеали.
От този взрив аз, между впрочем,
с душа съм на парцали.

***

Аз имам туй, което виждам тук,
което чувам, или пък подушвам.
Животът ми, не съм неравнодушен,
когато ме обръща като с плуг.

Жестокост ме към него прикова:
богатство исках, почести, награди…
И ето: имам си това,
което само Бог ми даде.