Михаела Дешлиу

ДРУГА ПОЕМА…

Пролет… Пролет…
преспи мръсен сняг -
бели херувими в черни сажди.
Шушнат клони
голи-голенички.
Слънцето поръсва
златен прах.
Сухи листи
тичат като луди,
а лесът засвирва
с тънки струни,
в наниз от напъпила невинност…

Чакам мойте отлетели
птици.
Чувате ли - тихичко разтварят
ябълки и сливи млади листи,
розов цвят кайсията запалва.

Хора, хора,
ражда се часът на чудесата!…

ПРЕД ЕДНА КАРТИНА

Къде отлитна, боже, младостта,
безсмъртната ни крехка младост,
която ми остави в паметта
един едничък спомен:
                                  Той, Сеячът.

Забравих тоз художник даровит,
забравих всяка обич мимолетна,
забравих ефимерните вражди,
но в паметта стои незаличим
                                         Сеячът.

И мисля си за татковия род,
за моя и за майчиния път -
за всички живи и за всички мъртви -
отново виждам, щом очи склопя -
                                                 Сеяча!