Валтер Шубарт
Валтер Шубарт (5.8.1897, град Зоненберг, Тюрингия - 15.9.1942, Казахстан) е немски философ и публицист. Завършва хуманитарна гимназия в град Майнинген. Мобилизиран в армията през 1917 г. От войната се връща като офицер, награждаван с няколко бойни награди. Учи в университетите на Йена, Хайдеберг и Мюнхен, доктор на юридическите науки, преподава в мюнхенскaта художествена академия, работи като адвокат в градския съд на Йена. През 1929 г. се жени за Вера Марковна Енглерт (по баща Берман), от която има две деца - Александър (1931) и Нора (1934). След идването на нацистите на власт в Германия, емигрира от Германия (1933), живее със семейството си в Латвия - Вентспилс и Рига. Там получава още една докторска титла, преподава в института „Хердер” и в държавния университет. Публикува философски статии в австрийски, швейцарски, холандски, унгарски и прибалтийски списания. През 1938 г. в швейцарското издателство „Вита Нова” („Vita Nova”, Люцерн) излиза първата му книга - „Европа и душата на Изтока” („Europa und die Seele des Ostens”), последвана от книгите „Достоевски и Ницше” („Dostojewski und Nietzsche”, 1939), „Духовният поврат от механиката към метафизиката” („Geistige Wandlung von der Mechanik zur Metaphysik”, 1940), „Религия и ерос” („Religion und Eros”, Мюнхен, 1941), неведнъж преиздавани след войната на немски, както и в преводи - в Холандия, Англия, Франция и САЩ. През 1940 г., след присъединяването на Латвия към СССР, прекратява преподавателската си дейност, надявайки се да се прехвърли в Швейцария или Унгария. Съветските власти му предлагат работа в московски институт, но Шубарт отказва, приемният му син Максимилиан е арестуван, жилището на философа е обискирано и е конфискуван архивът му, заедно с почти завършения ръкопис на книгата му „Култура и техника” (неоткрита и досега). След застъпничеството на немския посланик в Москва, граф фон дер Шуленбург, оказал се по това време в Рига, Максимилиан е освободен и заминава за Германия (декември 1940), а в началото на 1941 г. напускат страната и другите деца, но на Валтер и Вера Шубарт не е разрешено да заминат. След започналата война на Германия срещу СССР, два дни преди предаването на Рига на нацистите, Валтер и Вера Шубарт са арестувани. Шубарт умира на 45 г. на 15. 09. 1942 г. в лагер за военнопленници в Казахстан. Книгата му „Европа и душата на Изтока” е уникална сред трудовете на западните философи. На Запад няма друг труд за Русия, сравним с книгата на Шубарт по искрена симпатия към руския народ. Тя е единствената книга на Запад, в която се разглежда уникалното световно предназначение на руската цивилизация. Книгите на Шубарт не са издавани на български език.
Публикации:
За Валтер Шубарт:
ГОТИЧЕСКИТЕ ХОРА НА РУСИЯ/ автор: Олег Харитонов/ брой 49 март 2013