превод: Литературен свят

За носещите конструкции на капитализма и тяхното разрушение в съвременния свят, за феномена СССР като системен антикапитализъм  и за бъдещето на Русия с Андрей Фурсов разговаря протойерей Максим Первозвански

- Андрей Илич, какво е капитализмът? Що за феномен е той в човешката история и цивилизация?

- Капитализмът е една от най-загадъчните, ако не и най-загадъчната система в историята на човечеството. Значително по-интересна от цивилизацията Майя, цивилизацията на Древен Китай и Египет. Капитализмът е постоянно променяща се система, нетъждествена на самата себе си и трудно уловима. Освен това, капитализмът има няколко черти, които рязко го отличават от другите социални системи. Както е известно, капитализмът възниква в Западна Европа (и никъде другаде) от разложението на феодализма и по логиката на своето развитие той е трябвало да унищожи всички «докапитализми». Всичко станало точно обратното. В края на XIX век в света докапиталистическите структури били повече, отколкото през XVI век. Но това били докапиталистически структури, създадени от самия капитализъм. Наистина, някои от тях в края на XIX век вече си отишли, например плантационното робство в Америка, а други се запазили.  И накрая, през XX век възникна системният антикапитализъм, т. е. капитализъм със знак минус. Капитализмът е много странна система, която от една страна размножава докапитализми, а от друга страна създава своя антипод - системният антикапитализъм.

- А какви форми са характерни за капитализма?

- При капитализма се появяват феномени, които по-рано не са съществували. Това е националната държава, в смисъл state (а по-точно lo stato) - принципно нов инструмент, какъвто по-рано не е имало. На феодала държава не е нужна. При него извъникономическата принуда е вградена в производствените отношения. Но когато възникват икономическите отношения, се появява необходимостта от институция, която се занимава с принуждението - възниква държавата. И нацията като форма на социоетническа организация е възможна само при капитализма.

Появява се политиката, която понякога наричат лукс на европейската цивилизация. Невярно е да се смята, че политиката е съществувала винаги. Онези, които считат така, често цитират Аристотел, който уж писал, че човек е «зоон политикон» - същество политическо. Това е груба грешка. Аристотел казвал, че човек е полисно същество  и извън полиса не може да съществува. Работата е там, че политическите отношения възникват между субекти. А  между робовладелците и робите политически отношения са невъзможни.

Притежателите на собственост влизат във властови, но и в социални отношения както помежду си, така и с несобственици. Тези отношения се институционализират като гражданско общество. За идеологията, науката като институция и масовото образование нямаме място да поговорим подробно, ще се огранича с констатацията, че те също са феномени най-вече на буржоазната епоха, които ще си идат с тази епоха - те вече си отиват.

С други думи, капитализмът създава цяла принципно нова поредица от феномени. Вулгарните марксисти и вулгарните либерали смятат, че капитализмът - това е своеволието на капитала. Но това е погрешна гледна точка. Капиталът е съществувал преди капитализма. И ще съществува и след капитализма. Бих казал, че капитализмът е сложна социална система, институционално ограничаваща капитала (и по такъв начин удължаваща времето му) в неговите дългосрочни и цялостни интереси и обезпечаваща му експанзия (пространство). Експанзията за капитализма е необходима по много проста причина. Той е конструиран като екстензивна система, и винаги, когато световната норма на печалба падне, капитализмът изтръгва от некапиталистическа зона  парче и го превръща в своя периферия. Т. е., зона за евтина работна ръка, зона за пазари за пласиране и зона, от която да черпи ресурси. Но глобализацията още не е завършила при този процес. Повече няма некапиталистически зони, които могат да се превръщат в периферия на капитализма.

- И какво предстои?

- Капитализмът вероятно ще премине от екстензивно развитие към интензивно. Но капитализмът функционира само като екстензивен. «Интензивен капитализъм» е исторически нонсенс. Цяла поредица институции в капиталистическата система функционират, за да експлоатират не собственото население, а външното. Своето население те разглеждат като монолит по отношение на експлоатираната периферия. Това напомня ситуацията в античните полиси, където гражданите съвместно са били колективен робовладелец.

И на пътя на интензификацията на капитализма стоят институциите на капиталистическото общество, политико-гражданското общество, националната държава и системата на масовото образование.

Но ако се вгледаме в случващото се през последните 30 години, ще видим, че се разрушават именно тези носещи конструкции на капитализма. Гражданското общество се свива, политиката се превръща в комбинация от шоу-бизнес и административна система (затова появата на хора като Шварценегер - губернатор на Калифорния, - не е случайна). Виждаме какво се случва с образованието. Онова, което стана при нас през първите 10 години на XXI века, когато командата на Фурсенко под формата на реформи разрушаваше образованието, в САЩ мина успешно през 70-90-те години. Достатъчно е да се види днешното училищно образование в САЩ, за да се разбере, че този процес благополучно e приключил. Твърдя го като човек, който е чел лекции в престижни американски университети и чийто син учи в американско училище. Друг въпрос е, че в американското училище има много премислена система за подбор на талантливи деца от средния слой - помагат им да направят кариера, неутрализират ги като потенциални лидери при протести, и те попадат сред 8-те %, които обслужват 2-та % на върха (общо - 10%). Но във всеки случай образованието се разрушава.

- А как у нас се случва това  разрушаване? Министърът ли получава специална заповед да руши?

- Не е задължително да се вика Фурсенко на заседание на Билдербергския клуб. Може да се направи много по-просто. Международният валутен фонд отделя пари за реформа на нашето образование в определена насока. И за да захапе това морковче с алчните си зъби, чиновничеството, естествено, ще разруши всичко, което трябва. Не е нужно да се дават преки заповеди, може просто да се подхвърли шепа златни монети.

- А защо все пак творците на съвременната система и хората, които я управляват, го правят?

- Капитализмът е свършил своето. Той вече не може да си позволи да запази институциите, които по-рано са му осигурявали единството на капиталистическото ядро по отношение на останалия свят. Затова ги демонтират. Програмен документ на дедемократизацията стана докладът «Кризата на демокрацията», подготвен още през 1975 г. по поръка на Тристранната комисия от С. Хънтингтън, М. Крозие и Дж. Ватануки. Днес Жак Атали  открито говори за демонтаж на капитализма и че е нужна глобална разпоредителна икономика. Обама, Меркел и други подложиха на критика последните 30 години. На последния Давос председателят на форума професор Клаус   Шваб каза, че «капитализмът в днешния му вид вече не съответства на света около нас» и че той не може да реши проблемите. Те обикновено казват - «проблемите на човечества», но всички те плюят на човечеството. Става дума за един процент от световното население, който изкова своята власт на границата на XVI - XVII век с така наречената протестантска революция, и преселването на венецианците в Англия, и формирането на хищния исторически субект, който и създаде капитализма. Те демонтират системата, която повече не ги устройва и създават на нейно място напълно друга система.

- А що за система е това?

- Ако феодализмът е контрол над земята, а капитализмът е контрол над овеществения труд - капитала, късното капиталистическо общество демонстрира ситуация, когато решаваща роля играе контролът над духовните фактори на производство, или грубо казано, над информационните потоци. За целта трябва да се разруши образованието, т. е. да се свалят всички на много ниско информационно ниво. И второ - да  се концентрират реалните знания в много тесни кръгове, както е било в жреческите системи на Древна Индия или Древен Египет. И това, което виждаме през последните 30 години е една от съставните части на неолибералната революция. Неолибералната революция - това е хаотизацията на икономическите процеси. Но паралелно тече и процес на хаотизация на човешкото съзнание. Последните 30 години въобще могат да бъдат наречени тридесетгодишен хаос. Виждаме как управлението на социалната психология става посредством масовата култура. А сега и управлението на ниво психически процеси. Какво показа така наречената арабска пролет? Че заинтересованите лица на Запад накрая са намерили средство не да пробиват, а да заобиколят защитата, която поставят на пътя им незападните култури: ислямът, конфуцианството, индуизмът.

-  Какво значи да се заобиколи защитата?

- През последните 20-30 години западните спецове се блъскаха над това, как да се пробие тази стена. Но оказва се, тя може да бъде заобиколена като се въздейства не на социалната психология, която се основава на културните кодове, а непосредствено на психиката. Посредством въздействието на “flash mob” (мигновена тълпа), и “smart mob” (умна тълпа) чрез блогосферата - всички тези прийоми ние видяхме по време на «арабската пролет». Както личи, контролът над психосферата ще бъде една от характерните черти на новото посткапиталистическо общество. Разбира се, ако този проект на глобалната върхушка се реализира. Но нещо ми подсказва, че далеч не всичко ще стане така, както те са го замислили. И макар че североатлантическите елити в следвоенния период направиха всичко фигури от типа на Сталин и Хитлер, които се откъснаха от влиянието им, да не се появят, процесът ще излезе изпод контрол и в периферията ще се появят хора като Садам Хусейн или Кадафи.

При това може да се каже, че в самия Запад този проблем е решен. Ако погледнем три поколения следвоенни политически лидери, ще видим как се снижава интелектуално-волевата им летва и че всяко следващо поколение е много по-сиво от предходното.

 - Имате предвид публичните политици, а не реалните…

- Да, имам предвид публичните политици, а не онези, които стоят зад кулисите. Впрочем, появата на толкова сиви хора свидетелства колко добре се саморергулира системата, че дори такива хора като Картър или Обама нищо не могат да променят, те действат в тесния коридор на възможностите. Такива хартиени войничета, които просто ги местят, и им казват какво да правят. А ако хартиеното войниче не се държи както искат, много изящно му се намеква какво може да го сполети. Например, президентът Картър (1976-1980 г.) беше решил, че трябва да промени Америка. И започна да говори за това по време на предизборната си кампания през 1979 г. Обяснили му, че не трябва да го прави, но той игнорира «меките и добри съвети». И в Калифорния, по време на пътуването му става такава история. Полицията арестува в залата двама души, които, както заяви полицията, възнамерявали да извършат покушение срещу него. И били казани имената на тези уж атентатори - Раймонд Лий Харви и Освалдо Ортис. И ако се съберат имената, се получава Лий Харви Осуалд (1). Най-интересното е, че Картър разбра всичко. Върнал се в резиденцията си, той заяви, че е изгубил контрол над правителството и няма да прави реформи.

Официално беше обявено, че Освалдо Ортис и Раймонд Ли Харви са осъдени и затворени. След година журналисти започнаха да ги търсят по затворите и се изясни, че в общата електронна картотека на затворите в САЩ такива хора никога не са фигурирали.

 - Да се върнем с няколко десетилетия. Какъв феномен е Съветският Съюз в рамките на капиталистическата система?

- СССР, системният антикапитализъм, трябва да бъде разглеждан като система, появила се от пресичането на векторите на развитие на две големи системи - капитализма и Русия, на две линии. От една страна, това несъмнено е левият якобински проект на модерна. СССР възникна като революционно отрицание в Русия на капитализма, при това не само на руския, но и на световния, понеже голяма част от проблемите на Русия в началото на ХХ в. бе свързана с нейното място и функция в международното разделение на труда, в световната капсистема.

А от друга страна, възникналата система се оформи като отрицание на частната собственост и класите. И това е логическо развитие на руската история от средата на XVI век, от времето на Иван Грозни. Логиката на историята на руската власт през последните 400 години се заключава в следното. Властта обхваща все по-големи слоеве от населението т. е. набъбва. Функционалните органи на властта и всички наши господстващи групи - боляри, дворяни, следреформени чиновници - стават все повече: дворяните повече от болярите, следреформените чиновници повече от дворяните. А от гледна точка на собствеността, всичко е точно обратното. Дворяните били по-бедни от болярите, следреформените чиновници пък били само на заплата. И в този план съветската номенклатура, т. е. огромен слой, плюс обслужващите слоеве, е господстваща група изобщо без собственост. И в този план може да се каже, че съветската номенклатура е финал на определена тенденция. Отчасти това било спомен от бъдещето за XVI век, когато монахът Ермолай-Еразъм дал на Иван IV, тогава още не Грозни, „сказка”. Сказката - това е теоретична записка на езика на XVI век. В нея казвал, че тъй като земята е малко, тя не трябва да се дава на децата болярски, т. е. на дворяните. Те трябвало да бъдат на продоволствен дял. Идеята харесала на Иван Грозни, но не се посмял да я реализира. Номенклатурата, създадена от болшевиките и усъвършенствана от Сталин, е реализация на плана на Ермолай Еразъм.

Така че Съветският Съюз бе отрицание и на самодържавието (то не успя окончателно да разсече властта и собствеността), и на капитализма.

И накрая, трето, СССР бе отрицание на световната революция на Ленин и Троцки. И това последно отрицание премахва противоречието между двете първи. Бяха нарушени плановете на онези, които се канеха да превърнат Русия в суровинна база на световната революция.

От гледна точка на населението на Русия СССР бе средство за оцеляване на руския народ и другите коренни народи на Русия, в условията на капитализма. И трябва да се каже, че унищожаването на троцкизма в края на 20-те години осигури 60 нормални години съществуване, победата над Хитлер и излитането на Гагарин в космоса. Поне до 1991 г. ние живяхме за сметка на това, че беше сломен проектът за световна революция, и че успяхме, използвайки противоречията между империалистическите държави, да се изплъзнем от историческия капан.

- А какво се случи през 1991 година?

- През 1991 г. Русия по много параметри се върна към положението в международното разделение на труда, което тя заемаше в края на XIX - началото на ХХ век. Огромният разрив между богати и бедни - почти до състояние на «две нации», суровинната специализация в международното разделение на труда, финансовата зависимост от Запада и това, че фактически Русия му изплаща данък, моралното разложение на върховете и низините, заплахата от загубата на суверенитет и разпада на страната.

-Т.е. бяхме върнати със 100 години назад, освен това и в периферията на капиталистическия свят?

- Икономически бяхме запратени в полупериферията, а не в периферията. Но докато имаме ядрено оръжие и можем да нанесем неприемлива вреда на САЩ, ще останем велика държава. Но това е реално противоречие, същото, каквото е било в края на XIX век между великодържавния статус и суровинната ориентация. И същото като онова, което възникна на границата на 60-70-те години, когато Съветският Съюз започна да се превръща в нефтен донор на световната икономика като в същото време оставаше велика държава. В такива ситуации противоречието се решава в полза на едното или другото. Или велика държава, и тогава не е суровинен статус. Или суровинен статус, но тогава вече не е велика държава. Мисля, че в най-близките десетилетия това противоречие така или иначе в Русия ще бъде разрешено. Или ще създадем нова историческа Русия - трета структура след самодържавието и комунизма, или Русия ще се превърне в суровинен придатък и ще се разпадне на части. И тогава е възможен крахът на руския свят като културно-исторически тип, като матрица от архетипи и смисли.

- Сега много често се говори за нов ляв проект, СССР-2. Възможно ли е връщане към формите, които съществуваха в СССР до 1991 г.?

- В историята нищо не може да се реставрира. А и в СССР имаше сериозни противоречия, които се «разрешиха» с неговата гибел или, ако щете, убийство. Крахът на СССР не бе необходим, но бе закономерен.

Изходът от сегашната ситуация е възможен само по пътя на решаването на двойната задача - промяната на положението в РФ в международното разделение на труда и смазването на всички слоеве, заинтересувани от консервирането на РФ като суровинен придатък и финансов платец на данък. Както и в началото на ХХ век е необходимо двойно отрицание. Това изглежда като «ляв» и държавен поврат. Но слагам в кавички думата «ляв» неслучайно: в периода на системна криза на капитализма много противоречия между «леви» и «десни» в идейно-политическия спектър се изтриват, а самата криза може да се окаже шанс за Русия да се измъкне от историческия капан. Това вече неведнъж се е случвало в историята - в началото на XVII в., през втората четвърт на XVIII в. и през 1920-1930-те г. Русия е успявала да се измъкне от капана и изкъпвайки се във вряла и ледена вода, да се превърне в добрия момък именно тогава, когато на «хищниците» и «чуждите» не им е било до Русия - хапели са се един друг. Но за да се възползваме от кризисната ситуация трябват две неща - воля и разум. Воля, за да се победи врага. Разум, за да се разбере как да се направи това и най-напред - за да се осъзнае, че друг изход няма; трябва да се сражаваме.

- И последен въпрос. В каква насока трябва да се развива младият човек, който сега завършва училище или учи в университета, за да бъде адекватен на съвременния свят, и най-важното - да  бъде полезен на Русия?

- Отговорът ми ще бъде банален: да се съпротивлява на хаоса, разпада, ентропията; да се старае дори в сегашните трудни и сложни обстоятелства да прави нравствен избор.  Разбирам, че това е сложно, особено в условията на многото съблазни, в условията на морална криза. Но единственият начин за достоен живот е да се живее в съответствие с принципите на социалната справедливост. В Русия може би има някакво ниво на социални доходи, над което да се издигнеш и да запазиш честността си, е практически невъзможно.

Затова бих посъветвал младия човек да получи образование, професионализъм и високо майсторство - залог за свобода, независимост. Да се пази от съблазните и да обича своята Родина. Родината не е само това, което съществува сега. Животът не започва с нашата лична история. Нашата Родина е хилядолетната ни (а по-скоро и повече) история. Това са нашите победи, нашите достижения и нашите поражения (един човек с опит струва колкото двама без опит).

Затова единственото, което мога да посъветвам, са волята и разумът. Волята е готовността да защитаваш своята страна и своите идеали. Разумът е доброто образование. Разбирам, че да се каже това е по-лесно, отколкото да се направи. Но кой е казал, че животът ни е нещо леко?  Животът е бреме от отговорности и в свободата да го избереш се състои вероятно щастието. 

—————————–

1. Лий Харви Осуалд (18.10.1939 - 24.11.1963), официалният убиец на президента Кенеди

сп. „Наследник”, брой 48, 2013