Михаил Фьодорович Тимошечкин (Михаил Федорович Тимошечкин), руски поет, журналист, историк, краевед, е роден на 26. 11. 1925 г. в село Василиевка, Воронежка област. Призован на фронта като десетокласник (1943). Участник във Великата Отечествена война. Тежко ранен в бой в Украйна (1943). След лечение се връща на фронта, сражава се в Румъния и Унгария като автоматчик във Втори Украински фронт. След войната е учител. Завършва журналистика в Централната школа при ЦК на ВЛКСМ. Работи като журналист във вестници в градовете Чита, Борисоглебск, Балашов, Урюпинск, Новохопьорск, кореспондент на областния вестник «Коммуна» (Воронеж), инструктор в райкома на КПСС, учител по история. Живее в град Россош (Россошь), Воронежка област от 1960 г. Автор на документалната повест за героя на Съветския Съюз, войсковия разузнавач М. И. Кримов «Вслед за солнцем» (1968, Москва), сборника с очерци «Зимние будни. Сталин и его команда в 1942 году» (2006), поетичните сборници «Бой» (1971), «Свидетели живые» (1993), «Печаль и благодать» (2005), «За бруствером великого былого» (2006) - всички, издадени във Воронеж. Творчеството му получава широко признание както в СССР, така и днес. Фронтовите му стихове са публикувани в сборника в 12 тома за войната «Венок славы», алманаха «Час России» и в антологиите: «Русская поэзия ХХ века», «Военная поэзия» и «Сокровища русской лирики». Член на Съюза на писателите на Русия (1995). Носител на редица литературни награди. В последните години на живота си Тимошечкин, въпреки трудностите, със свои средства издава военно-патриотичния вестник «Русский фронт», сериозно се занимава с краеведски изследвания. Почетен гражданин на Россош (2009). Превежда на руски език стиховете на великия украински поет Евген Плужник, роден във Воронежка губерния. Умира на 02.03. 2013 г. на 88 г. в град Россош.

Публикации:

Поезия:

СЪДБАТА МИ ВЪВ СТИХОВЕ ГОВОРИ…/ превод от руски: Тихомир Йорданов/ брой 49 март 2013