Хуан Едуардо Сунига

Хуан Едуардо Сунига (Juan Eduardo Zuniga), испански писател, литературен критик и преводач, е роден на 24.01.1929 г. в Мадрид. Завършва изящни изкуства, философия и литература в Мадрид, специализира славянски езици - руски и български. Участник в Гражданската война. Автор е на книгите „Съвсем безполезни” (повест, 1951), „Коралът и водите” (новели, 1962), „Един дълъг мадридски ноември” (разкази, 1980, 1992), „Земята ще бъде рай” (фантастична проза, 1989, 1992), „Цветя от олово” (новели, 1999), „Столицата на славата” (2003), на биографичните студии „Невъзможните пристрастия на Иван Тургенев” (1977, 1996), „Пръстенът на Пушкин” (1983, 1992). Един от най-добрите испански преводачи от български, руски, френски и португалски език, автор на множество статии за българската култура. Носител е на Националната испанска награда за превод (1987), наградата за литературна критика „Саламбо” (2003) и на престижни литературни награди. Голям приятел на България, превежда Вазов, Йовков, Яворов, Вапцаров, Багряна, Смирненски и други български писатели. Създава интересни спомени за приятелството си с Димитър Димов. Посещава страната ни за честването на Вапцаров (1979), по време на ІІІ международна среща на писателите (1980) и при честването на Йордан Йовков в Добрич (тогава - Толбухин), където изнася доклад на тема „Йовков и патриархалния живот на българското село”.


Публикации:


Интервю:

КАК СЕ СЪЗДАВА ЕДИН БЪЛГАРИСТ/ брой 49 март 2013