Петър Краевски

Тя е незавършено стихотворение:

ароматът, който я предхожда,
слънчевото черно на очите,
кислородът ведър на усмивката,
онзи мъх на праскови в гласа й,
гъделичкащ мъжкото ти его
и сиропът тайнствен на трапчинките,
който би изсмукал без остатък…

Струва ли си
да я съзерцаваш в думите?

Мижава утеха е поезията.