ПРИПОМНЯМ СИ: В ДЕТИНСТВОТО АЗ БЯХ…
превод: Иван Давидков
***
Припомням си: в детинството аз бях
с очи небесносини. Бях такава,
че белият огромен свят през тях
изглеждаше ми син тогава.
И в него нямаше петна,
и сенки нямаше в душата,
а само обич, топлина,
и щедро слънце над полята.
Но радостите мои засени -
незнаен дотогаз, неимоверен -
цветът червен на кървавите равнини,
на мъката цветът - студен и черен.
Взе синевата от очите ми гневът.
Те станаха намръщени и мътни
като небе, в което облаци пълзят,
когато над земята буря тътне.
Те станаха по-сиви от дима,
когато в пламъци се мятаха полята
и падаха на калната земя
връстниците ми със куршум в челата…
Ти, бъдеще, и мъки, и печали измети.
Човек човека нека не убива.
През погледа на внуците земята да блести
небесносиня, приказно красива.