Франтишек Нехватал

превод: Пенчо Симов

Плодът узря, дърветата мъгли обичат.
Но - студ не студ - пак влюбените се обичат.

Листата ронят се, от вятъра подети.
Но - студ не студ - у влюбените пролет свети.

И ние капем - знаем ли смъртта къде е?
Но - студ не студ - от влюбените лято грее.

Животът ни към жътвата се приближава.
Но - студ не студ - пак любовта развеселява.

Осиротелият разбира същината.
Но - студ не студ - от обич ражда се зората.

Безлистни клони от прозорците надничат.
Но - студ не студ - пак влюбените се обичат.