Франтишек Нехватал
Франтишек Нехватал (Frantisek Nechvatal, 22. 10. 1905, Велики Уезд край Оломуц - 10.09.1983, Танвалд) е чешки поет. Роден в работническо семейство. Завършва педагогически институт в Оломоуц (1924). Отначало е учител, включително в Прага (1936-1945). Член на Комунистическата партия от 1945 г. След освобождението на Чехия работи в Министерството на информацията, по-късно е дипломат във Варшава (1948-1953) и София (1959-1962). Главен редактор на литературното списание „Нов живот” (1954-1958), работи в Страховския музей на Народната писменост в Прага. Народен деятел на културата. Автор на поетичните сборници: „Буря” (1932), „Слънчев кръговрат” (1933), „Огън и меч” (1934), „Огнена палитра” (1935), „Желязна мрежа” (1937), „Магнитна планина” (1935), „Майчин белег” (1939), „Венец от розмарини” (1943), „Въздишките на тревата” (1944), „Пепел и дим” (1946), „Вавилонски плен” (1946), „Черният кладенец” (1946), „Брачно ложе” (1946), „Жълтата роза” (1948), „Думи на любовта” (1953), „Лековит извор” (1957), „Зелената музика на годината” (1958), „Блаженият обитател” (1960), „Тихият океан” (1968), „Синя планета” (избрани творби, 1977), „Бялата гълъбица” (1983). Превежда от руски (Пушкин), полски и испански (Пабло Неруда, Лорка, А. Мачадо, Хименес). Автор и на книги за деца.
Публикации:
Поезия:
