МИТОЛОГИЯ НА СЪНЯ

Влада Урошевич

превод от македонски: Роман Кисьов

МИТОЛОГИЯ НА СЪНЯ

Нощта има правило свое:
пороят приижда от дъното.
Леглото е ковчег Ноев.
Сънят е последен Потоп.

Той планините гълта:
водите върху всичко се напластяват.
Зашеметени от солта
и рибите не ще могат да се спасяват.

Ковчегът във простор ни носи:
над нас небето е разлюляна глъб.
Изведнъж - докосване до коси.
Знак на събуждането е гълъб.

Ставаме, не много вещо.
Планините пак се белеят.
Напомня ни на нещо
почвата която слабо се люлее.


АРХЕОЛОГИЯ НА СЪНЯ

Лъвове с рог на челото
под тежки пластове земя.
Зли жени със птиче тяло
и черни съдове за тамян.

Наполовина пес - наполовина птица
е демонът който язди на бик.
Вече с векове пръстта
се страхува от неговия лик.

А слепият крал на равнината
в ръцете си още държи змия.
Видимо е всичко под глината
за тези които във полето спят.

Крадат все до зорите
на краля подземен трона.
Влачат го после в трезорите
от тъмния музей на съня.


ХАОС

Все повече има жени със зелени очи.
Все повече влакове които не пристигат навреме.
Все повече хора влизат със почит
в една голяма зала където палачът дреме.

Все повече има тополи които се сушат.
Все повече има градове от които се заминава.
Все повече заминали за които никой нищо не е слушал.
Все повече ветрове от които се настива.

Все повече има хора които се плашат от синята боя.
Все повече питащи които ви дърпат за ръкава.
Все повече непознати които на стълбите стоят.
Все повече ония които не питат защо това е така.


ЛОШИ СЪНИЩА

Има един човек който знае всичко за нас.
Има хартия на която е записано в какво сме
                                                            грешили.
Има компютри които се хранят с нашите имена.
Има присъди които съдилищата предварително
                                                             са ги решили.

Има фотографии на които вече ни няма.
Има една жена която се прави че ни е забравила.
Има една пратка за нас която я взема
ръката не зачитаща пощенските правила.

Има хора които на улицата след нас се обръщат.
Има приятел който без поздрав ни отминава.
Има стълби които под непознати нозе скърцат.
Има сънища които денят не ги стопява.


ЗАБРАНЕНИ СВЕТОВЕ

Над сивите предели свети Луната-фосил.
Събитието се е случило. Край руините стоят
сънувачите с ужас в очите, раздърпани и боси.
Пейзажът бавно се губи във сивия цвят.

Изчезва нощният предел и в незабележимите
                                                                  промени
денят поставя върху предметите своя печат.
Като пред суров следовател сънувачите са неми:
онова което са видели - не смеят да го изрекат.


НАРИЧАНИЯ

Той е стар вулкан който куца,
той има любовници-кобили.
Той е остров на който има седем луди диригенти,
той е подводница-попово прасе.

Той е геоложки пласт пълен с изгубени ключове,
той е пожарникар-подпалвач.
Той е дърво което напролет лети над морето,
той е глухоням космонавт.

Той е продавач на безлюдни планети,
той другарува с прахосмукачка-мравояд.
Той е укротител на диви огледала,
той пробутва на компютрите женски номера.

Той разхожда къртици из рудници,
той е плашило влюбено в мълнията.
Той има в джоба си адска машина
настроена за след три века; той е поет.


ЖЕНАТА НА ПОЕТА

Тя е видяла раждането на райските острови
В нейна чест домочадието е жертвало огромните гущери

Тя се е движила през безшумните гори
Слушала е как тупти сърцето на мрачните планини

Тя е минавала без страх през отровния бръшлян
разбирала е разговора между облаците и корените

Тя е вземала с ведро лице зърното на нара
от ръцете на служителите на подземния огън

Тя си е служила със съдове от сребро
в които бил събиран меда на светите пчели

Тя е отваряла запечатаните стаи
изпълвала е със светлина отровните огледала

Изчезналите видове птици се завръщали в горите
когато той се приближавал до нейната постеля

Литературните историци възгордени от своята ученост
цитират изказванията на съвременниците
че тя е имала съвсем невзрачен вид
безцветен глас несигурно поведение
съвсем посредствен вкус на обличане
едно не впечатляващо с нищо лице

Всички нейни фотографии са изгорели
когато една черна пеперуда кацнала върху книгата за нея

Отвъд спомените отвъд евтините истини
тя все още опитомява ламите със своята усмивка


КАКВО Е ИСКАЛ ДА КАЖЕ ПОЕТЪТ
С ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че стихотворението не е стихотворение
а гора Че листът хартия е мълния
и че моливът на масата
става рудник на въглен
всяка вечер

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че вечерта не е вечер
а потоп в който тънат къщи
Че къщите са гнезда
и че жената става птица
когато пада

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че птицата не е птица
а цвят хвърлен в небето
Че небето е капка вода
и че реката е животно
което пълзи вместо да тече

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че животното не е животно
а облак който плава над море
Че морето е хоризонт който спи
и че може да го събуди
само остров или ледник

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че ледникът не е ледник
а прозорец който гледа към вселената
Че вселената е дете
а земята в неговите ръце
е разпукан кестен печен на зимна жар

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че кестенът е земя
Земята - животно Животното - къща
Къщата - рудник Рудникът - молив
Моливът - слово а словото - мъдрец
когото значенията излизат да посрещнат


ОТГОВОРЪТ НА ПОЕТА

Където пише „осъден”, аз чета „свободно пространство”.
Моят верен съюзник е промененото значение.
За вас: лети птица. За мене: мигрира остров.
Мога да поставя „спокойствие” вместо думата „тормоз”.

Думата „тишина” кара глухите да крещят.
Думата „спомен” ви отнема възможността да си спомните
                                                                                      миналото.
Думата „смисъл” разрушава логиката.
Думата „семка” кръжи заедно с планетите.

Да, казал съм на планините „плавате”.
Но от думата „река” няма никога да пиете.
Съществуват тайни послания скрити във стиховете.
Никога няма да откриете техния смисъл.

Заканвате се че ще ме затворите?
С помощта на думата „навсякъде” аз ще съм свободен.
Казвате че ще изгорите ръкописите ми?
И мравките ми са букви щом изрека „всичко съм”.


ПОЕТИКА

           На Богомил Гюзел

Както акробата
който пада от лоста

Както пилота
в запален самолет
на който се откъсва крилото

Както алпиниста
който от върха
пада в придошъл порой

- така поетът
стига до словото
и си троши врата


РИСКОВЕТЕ НА ЗАНАЯТА

                                 На Матея Матевски

Горският е надвесен над картата на гората
Има такъв метод
Дендрометрия
С помощта на обема на едно стебло се пресмята
какъв ще бъде растежа на гората
за следващите сто години
Но никой не може да предвиди
какво ще се случи в тази гора
какви любови какви убийства
какви детски игри какви пожари
Количеството на целулозата добито
от стеблата на гората
се пресмята с една сложна методика
Количеството на хартията
също така
Но какви стихове ще напише поетът на тази хартия
това не може да се предвиди
Не могат да се предвидят
и заповедите
за разпита на този поет
за неговия разстрел
който ще се извърши
в същата тази гора
Дърветата произвеждат целулозата
Хартията очаква своя поет
Докато горският спи гората расте