БЕРЕСТЕЧКО

Лина Костенко

превод: Найден Вълчев

БЕРЕСТЕЧКО

(откъс)

И ей ни пред безизлазна засечка!
От днес си впрегнат врат, народе мил.
Погромът мой се казва Берестечко.
Настъпва срещу Киев Радзивил.
И аз не съм аз вече с тази рана.
Замря гърмът зад старата гора.
Безсилен съм да вдигна боздугана.
Къде да падна възнак да умра?
Хоругва сам, с хоругвите прегазен…
Във лободата цвили конят мой,
мълчи войската и аз в черна казън
съм брулнат лист, понесен от порой.

И на ти теб съюз със друговерец!
Кой теб за хетман те благослови?
Дави се днес в кошмар от изневери
и блед над Украина се диви.
Диви й се! Плачи след този набег,
плачи, че бе до своя боздуган
не грахова шушулка, ами сабя,
а днес си рухнал псалт в крайпътен хан.
От утре свободата ти под ключ е,
бушуват бурени по всеки трап
и как ли твойте хора ще получат
от победителя си къшей хляб?

Кажи, Хмелницки, где е твоя жезъл,
хоругвите ти, радостният вик
зад славата на твоите железни
орли Богун, Пушкар и Джеджалик?
Ами казак Небаба? О, ако ли
не бе прострелян неговият ат,
нима би паднал в глухите раздоли
на вихрите прославеният брат?
Ако не бяха хищните хусари…
Ако не беше мамещият хан…
Ако не с милост, а с поквара
съдбовният ми жребий бе венчан!

Ако я нямаше онази сприя…
Ако бе хванал всичко под око…
Ако не бе смъртта пред теб самия…
Ако, ако, ако, ако, ако!
Сега дими с луличката от глина,
ти,
     кукло Божа,
                      в Ризани яри,
стърчи над победена Украина,
съхни нагоре с корена и мри.
Какво очакваш от светата черква?
В редута бъз настъпва мълчешком.
Помни и знай, че може да зачеркне
победи хиляди
                       един погром!


***

Медът на славата горчив е! Гледай
да си далече от такъв копнеж.
На хората стреми се с устни бледи
две шепи верни думи да дадеш.

Далече бягай от мига суетен,
талантът другото ще понесе.
А слава е момичето, което
на гроба твой цветче ще донесе.